— Добре съм. Добре съм — излъга го Ф’нор и се отпусна в прегръдката на изплашения Тери. Губейки съзнание, усети, че го вдигат, а после почувства и твърдата пейка под гърба си, преди зашеметяващият шок и болката да го надвият. Последната му съзнателна мисъл бе, че Манора ще се ядоса, задето той първо не се срещна с Фандарел.
Глава II
Когато Мнемент изникна от между над Уейр Форт, се оказа, че е толкова високо в небето, че Уейра се виждаше като едва забележима точица в тъмнеещата долу земя. Изненаданото възклицание на Ф’лар секна от острия студен въздух, опарил дробовете му.
— Трябва да бъдеш спокоен и хладнокръвен — каза Мнемент, като думите му се сляха с възклицанието на ездача. — Ти трябва да контролираш тази среща! — и бронзовият Дракон започна спираловидно да се спуска към Уейра.
Ф’лар знаеше, че когато Мнемент използва такъв заповеден тон, никакви забележки не биха могли да променят държанието му. Той се учуди на неочакваната инициативност на голямото животно. Ала бронзовият Дракон бе наистина прав.
Ф’лар нямаше да постигне нищо, ако се нахвърли върху Т’рон и другите предводители на Уейрове, за да изкопчи възмездие за своя ранен Помощник-водач; или пък ако покажеше, че се дразни от скритата обида, съдържаща се в определянето на часа на срещата. Като предводител на Уейра на виновния ездач, Т’рон забави отговора си до Ф’лар, любезно помолил за среща на всички Водачи, на която да се обсъди неприятния инцидент в Работилницата. Когато най-после отговорът на Т’рон пристигна, се оказа, че срещата е определена за времето, когато застъпва първия наряд по уейрфортско време, или полунощ по бендънско време. Това бе възможно най-неприемливият час за Ф’лар, а несъмнено и за другите източни Уейрове — Игън, Иста, та дори и Телгар. Д’рам от Иста Уейр и Р’март от Телгар, а вероятно и Г’нариш от Игън би трябвало да скастрят Т’рон за този час, въпреки че тяхната часова разлика не бе така голяма, както тази на Уейр Бендън.
Значи Т’рон искаше да извади Ф’лар от равновесие и да го ядоса. Следователно, Ф’лар трябва да бъде самата любезност. Ще се извини на Р’март, Д’рам и Г’нариш задето ги е обезпокоил, давайки да се разбере, че Т’рон бе определил този неудобен час.
Главният аргумент на вече спокойния Ф’лар нямаше да бъде атаката върху Ф’нор, а нарушаването на две от най-важните уейрски правила, правила които трябваше да са така вкоренени в съзнанието на всеки един ездач, че неспазването им да бъде изключено.
Беше абсолютно немислимо един ездач да извежда зеления си Дракон или Кралица от Уейра, ако тя е на път да излети за любовен полет. Нямаше никакво значение, че зелените Дракони са стерилни защото дъвчат огнен камък. Неудържимият им сексуален глад можеше да афектира и най-нечувствителния човек. Разгонената женска дава изключително силен израз на чувствата си. Някой зелено-кафяви двойки бяха също толкова шумни колкото и бронзово-златните. Добичетата в техния район направо побесняваха, а домашните и уеровите птици изпадаха в дива истерия. Реакциите на несвикнали млади хора, податливи на това влияние, често бяха непредвидими. Състоянието на Драконите при разгонване не притесняваше хората от Уейровете, тъй като те нямаха толкова силни сексуални задръжки. Не, не може да се извежда Дракон извън Уейра в такова състояние.
Ала за Ф’лар не бе приемлива идеята, че нападението на ездача е било предизвикано от състоянието на Дракона му. От момента, в който ездачите се научаваха да влизат с Драконите си в между, те биваха приучавани да избягват ситуации, в които може да се стигне до дуел, особено откакто дуелът бе възприет като обичай сред Занаятите и Холдовете. Всякакви разногласия между ездачи трябваше да се решават без кръв и това да става в рамките на Уейра. Драконите се самоубиваха, когато ездачите им умираха. А обикновено животното се паникьосваше, ако ездачът му беше тежко ранен или изпаднеше за дълго в безсъзнание. Почти бе невъзможно човек да се справи с един обезумял Дракон, а смъртта на Дракона силно разстройваше целия негов Уейр. Затова въоръженият дуел, който можеше да доведе до нараняване или убийството на Дракон беше абсолютно забранен.
Съдейки по показанията, които Ф’лар получи от Тери и другите свидетели, то днес един ездач от Уейр Форт преднамерено бе нарушил горните две основни правила. Ф’лар не изпита задоволство от факта, че виновният ездач е от Уейр Форт, въпреки че това поставяше Т’рон като Водач в много неизгодна позиция. А тъкмо той беше най-големия критик на свободните разбирания на Бендън относно някои стари традиции. Ф’лар можеше да поспори, доколко неговите нововъведения бяха в нарушение на основните принципи на Уейра, макар петте Старовремни Уейрове категорично да отхвърляха всяко предложение, идващо от Бендън. А Т’рон роптаеше най-много срещу „възмутителните“ маниери на съвременните холдъри и занаятчии, така различни — по-малко раболепни, поправи се Ф’лар — от мълчаливите холдъри и занаятчии в миналото. Би било интересно, размишляваше Ф’лар, да се види как традиционалистът Т’рон ще оправдае действията на ездачите си, нарушили далеч по-важни за един Уейр правила. Та нали Ф’лар бе предлагал по-малки компромиси.