— Това нищо не значи — парира я той с толкова гневен тон, че се закашля, а това се отрази доста зле на ранените мускули на корема му.
Лесса веднага застана до него, подавайки му чаша вино, подсладено и подправено с плодов фелисен сок.
— Трябва ми Ф’нор — каза кисело той.
Лесса го погледна. Спазмите от кашлицата го бяха изтощили.
— Ако успеем да го отделим от Бреке.
Устните на Ф’лар се изопнаха.
— Да не би да искаш да кажеш, че само ти — Ф’лар, Предводителят на Бендън — можеш да пренебрегваш традициите? — попита тя.
— Това не е…
— Ти се тревожиш за твоя проект, затова накарах Н’тон да се снабди с Нишки…
— Н’тон? — очите на Ф’лар се разшириха от изненада.
— Да, той е добър момък и съдейки по това, което чух снощи в Уейр Форт той има дарбата да е винаги там, където е необходим.
— И…?
— И? Ами, когато следващата Кралица в Уейр Форт излети за любовен полет, той несъмнено ще поеме Водачеството. Което е било и твоето намерение, нали?
— Нямах това предвид. Говорех за Нишките.
Лесса усети как стомаха й се преобръща при спомена.
— Както си мислеше и ти, ларвите излязоха на повърхността в мига, в който поставихме Нишки в почвата. Не след дълго вече нямаше и следа от Нишките.
Очите на Ф’лар заблестяха и той тържествуващо се усмихна.
— Защо не ми каза по-рано?
Лесса постави юмруците си на кръста и го възнагради с един от най-строгите си погледи:
— Защото имаше и други неща, които ангажираха времето и мислите ми. Това не е нещо, което да може да се обсъжда открито пред хората, все пак. Дори пред такива предани Ездачи като…
— Какво каза Н’тон? Стана ли му ясно какво се опитвам да направя?
Лесса замислено изгледа своя партньор:
— Да, стана му ясно и затова го избрах да замести Ф’нор.
Това изглежда успокои Ф’лар, защото той се облегна на възглавницата си с дълбока въздишка и затвори очи.
— Той е добър избор. Прекалено добър, за да бъде само Предводител на Уейр Форт. Той би се справил. Ето това ни е нужно най-много, Лесса. Хора, които мислят, на които може да се разчита. Имало е такива хора и преди — очите му се отвориха, засенчени от неопределен страх и тревога. — Кое време е сега в Уейр Форт?
Лесса бързо пресметна:
— Четири часа преди зазоряване.
— Ох, искам Н’тон тук, колкото се може по-скоро!
— Чакай малко, Ф’лар, той е Ездач на Форт…
Ф’лар сграбчи ръката й и я придърпа към себе си:
— Не разбираш ли? — попита той дрезгаво и с плашеща настоятелност. — Той трябва да знае! Да знае всичко, което аз планирам. Така, ако нещо се случи…
Лесса неразбираща се втренчи в него. После се вбеси, задето я бе изплашил и се ядоса от неговото самосъжаление, като в същото време се ужасяваше, че наистина може да е фатално болен.
— Ф’лар, вземи се в ръце! — каза тя раздразнено. Мъжът гореше от високата температура.
Той се отпусна на леглото и замята глава насам-натам.
— И преди са ставали такива неща. Знам. Искам Ф’нор тук и не ме интересува как ще роптае.
— Пристигат Лиот и една Зелена от Телгар — обяви Мнемент. Фактът, че Мнемент не изглеждаше ни най-малко притеснен от бълнуванията на Ф’лар, успокои Лесса.
Ф’лар извика сепнато и обвинително загледа Лесса.
— Не ме гледай така! Не съм пращала да викат Н’тон. Та там още не е настъпила зората.
— Зелената е куриер и човекът, който води е много развълнуван — докладва Мнемент и в тона му се долавяше леко любопитство.
Рамот, която бе отишла в Люпилните Градини, след като Лесса се събуди, избоботи за поздрав на бронзовия Лиот.
Н’тон се появи откъм коридора, придружен от Уонзър, със сигурност последния човек, който Лесса очакваше да види. Овалното лице на малкия човек бе зачервено от възбуда, а очите му искряха макар и кървясали от умора.
— О, Стопанко на Уейра, това е най-вълнуващата новина, която можете да си представите! Наистина вълнуваща! — избърбори Уонзър и размаха под носа й един голям лист. Тя успя да различи някакви кръгове.
После Уонзър видя Ф’лар и цялото въодушевление изчезна от лицето му, когато осъзна, че Предводителят бе много болен. — Сър, нямах представа… не бих се осмелил…
— Глупости, човече — ядно каза Ф’лар. — Какво те води насам? Какво има там? Дай да видя! Намери ли координати за Драконите?
Уонзър изглежда не можеше да реши как да постъпи, затова Лесса взе инициативата в свои ръце и го поведе към леглото.
— Какво има на този лист? А, това е Перн, а това е Червената Звезда. Но какви са тези другите кръгове, които си отбелязал?