— Какво няма да видим?
— Ами, тези скали са разположени така, че от тях Червената Звезда може да се види само по време на зимното слънцестоене, така че ъглите, разбира се, ще са неточни за друго време на годината. Но пък тогава бих могъл… не — лицето на Уонзър се навъси. Само очите му шаваха неспокойно, отразявайки безбройните възможности които той пресяваше в главата си. — Е, ще помисля за това. Но съм сигурен, че мога да измисля начин и Вие да наблюдавате Червената Звезда без да се местите от Бендън.
— Сигурно си изтощен, Уонзър — каза Лесса преди Ф’лар да успее да зададе нов въпрос.
— О, това не е важно — отвърна Уонзър като мигаше, защото едва нагласяше от умора очите си на фокус.
— Разбира се, че е важно — каза твърдо Лесса и пое чашата от ръцете му, като почти насила го вдигна от табуретката. — Майстор Уонзър, мисля, че няма да е зле да подремнете малко тук в Бендън.
— О, бих ли могъл? Много ме плашеше мисълта, че мога да падна от Дракона в между. Но това не може да се случи, нали? О, не мога да остана. Ангажирал съм Дракона на Работилницата. Наистина, може би е по-добре просто да…
Гласът му заглъхна, когато Лесса го поведе по коридора.
— Не си е лягал още от онзи ден вечерта — каза Н’тон като гледаше добродушно след Уонзър.
— Няма ли начин да идем до Червената Звезда чрез между?
Н’тон бавно поклати глава:
— Не и като се има предвид това, което видяхме тази нощ… снощи. Същите тъмни очертания на червеникавите масиви бяха обърнати към нас през по-голямата част от времето, през което наблюдавахме. Точно преди да решим, че и Вие трябва да научите за другите планети, погледнах за последно и онова изпъкнало образувание подобно на нос Нерат, бе изчезнало, оставяйки след себе си само една неясна сиво-червена следа.
— Трябва да има някакъв начин да отидем до Чернената Звезда.
— Сигурен съм, че ще го намерите, сър, когато се почувствате по-добре.
Ф’лар се намръщи и си помисли, че Лесса вярно бе охарактеризирала младия мъж. Той съвсем умело бе изказал увереност в превъзходството на Ф’лар, наблягайки на факта, че само лошото здраве му пречи да предприеме незабавни действия и че болестта все пак е нещо преходно.
— След като в този случай нещата стоят така, тогава да говорим за друго. Лесса каза, че ти си доставил Нишки. Видя ли как тези блатни ларви се справят с Нишките?
Н’тон бавно кимна, а очите му искряха.
— Ако не трябваше да оставя Южния континент на отцепниците, щях да излетя на Поход, за да открия границите на неговите земи. Ние още не знаем, докъде се простира той. Изследването бе стигнало на запад до пустините и на изток до морето. Но може би съществуват и други райони, пълни с ларви, освен западните блата. — Ф’лар поклати глава. Самият той усети раздразнението в гласа си. Пое въздух и се застави да говори по-бавно и по-спокойно:
— От седем Оборота в Южния валят Нишки, а няма нито едно-едничко вкопаване. На наземните екипажи никога не се е налагало да горят земята. А дори при най-внимателните, най-опитните и най-добре виждащите Ездачи, се случва известно количество Нишки все пак да стигнат до земята. Т’бор твърди, че никога не е имало никакви вкопавания, след Нишковалеж. — Ф’лар се намръщи. — Вярно, че ятата му са ефективни и Нишковалежът на юг е слаб, но все пак ми се иска да знам.
— И какво щеше да си помислиш? — попита Лесса с присъщата си рязкост, когато се върна при тях. — Нищо. Защото, когато Нишките започнаха да валят извън графика, ако ти беше при западния валеж, нямаше да успееш да съпоставиш информацията.
Тя беше права, разбира се, но Н’тон се разкъсваше между съгласието си с нея и съчувствието си към Ф’лар. Предводителят на Уейра мълчаливо се ядосваше на своята болнавост. Трябваше да е на крак и да си върши работата, а не да е принуден да разчита на наблюденията на другите в този толкова критичен момент.
— Сър, през Оборотите през които съм бил Ездач — каза Н’тон, внимателно обмисляйки думите си — научих, че нищо не се прави безцелно. Мислех, че баща ми е глупак, задето все твърдеше, че човек щави кожата по един начин, но по друг я изтегля след като е добре накисната. Сега разбирам какво искаше да каже той — че всичко си има ред, причина, свой ритъм. — Той направи пауза и Ф’лар го подкани да продължи. — Най-много се интересувах от методите на Водача на ковачите. Този човек мисли непрестанно — очите на младия мъж заблестяха с толкова голямо възхищение, че Ф’лар се усмихна. — Боя, се да не стана досаден, но научих толкова много от него. Достатъчно, за да разбера, че има бездни в познанието, които са били предадени и на нас. Достатъчно, за да разбера, че може би Южният континент е бил напуснат, за да се оставят ларвите да се развият там, на спокойствие…