Джаксъм се чудеше, но знаеше, че не може да попита. Точно, както не би могъл да попита дали той и Литол наистина ще присъстват на Люпенето. Но защо иначе Предводителят ще изпраща тази вест? И не беше ли Талина Руатската кандидатка за златното яйце?
Руат трябва да бъде представена на Люпенето. Уейр Бендън винаги правеше свободно достъпни Впечатвания, даже по времето когато другите Уейрове още не бяха възприели тази практика. А и не беше виждал Фелисън от сума ти време. Не че от сватбата в Телгар се бе случило нещо кой знае какво…
Джаксъм въздъхна. Тази сватба сякаш бе толкова отдавна. Той потрепери като си спомни как се чувстваше тогава — колко му бе студено, как му се гадеше и… да… колко уплашен бе той. (Литол казва, че истинският мъж не трябва да се бои да признае страха си.) През цялото време, през което гледаше боя между Ф’лар и Т’рон, той се страхуваше. По гърба му отново пробягаха тръпки при този спомен. Всичко бе тръгнало наопаки на Перн. Драконови кралици се убиват една друга, Предводители се дуелират на публични места, Нишките си валят тук и там без никакъв ритъм или причина. Вече нямаше ред в живота. Устоите на ежедневието се разпадаха и той беше безсилен да спре този неумолим ход на нещата. Не беше честно. Всичко си вървеше толкова добре. Всички казваха, че Холд Руат процъфтява. А, сега, през изминалите шест дни, те загубиха един североизточен фермерски Холд и ако нещата продължаваха все така нищо нямаше да остане от труда на Литол. Може би затова той се държеше толкова… толкова странно. Не беше справедливо. Литол бе работил толкова упорито. А сега, както изглежда, Джаксъм щеше да пропусне и Люпенето и нямаше да узнае кой е Впечатил най-малкото яйце. Ама изобщо не беше честно!
— Лорд Джаксъм — задъхано изрече един слуга откъм прага. — Лорд Литол каза да облечете най-хубавите си дрехи. Люпенето ще започне скоро. О, сър, мислите ли, че Талина има шанс?
— Нещо повече от шанс — каза Джаксъм възбудено. — В края на краищата тя е от Руат. А сега се махай!
Той непохватно пристегна панталоните си и туниката, която вече не бе нова след сватбата в Телгар. Не беше я изцапал, но можеха да се видят мазните отпечатъци от пръсти на дясното рамо, където един от развълнуваните гости го бе хванал, за да го дръпне настрана от мястото, откъдето наблюдаваше боя в Холд Телгар.
Той сви рамене. Откри втората си ръкавица под леглото и хукна към Големия Двор, където чакаше един Син Дракон.
Този Син Дракон напомни на Джаксъм, че най-големият син на Гроге бе получил едно яйце от огнен гущер. А Литол нарочно бе отказал двете яйца, които се падаха на Холд Руат. Това също бе крещяща несправедливост. Джаксъм трябваше да си има яйце от огнен гущер, дори и Литол да не желаеше да Впечатва. Джаксъм беше лорд на Холд Руат и едното яйце си беше негово. Литол нямаше никакво право да му отказва тази привилегия.
— Ако вашата Талина Впечати, за Руат ще бъде чудесен ден, нали? — поздрави го Ездача на Синия Д’уер.
— Да — отговори Джаксъм и усети, че говори намусено.
— Горе главата, момко! — каза Д’уер. — Нещата могат да изглеждат и по-зле.
— И как?
Д’уер се усмихна и макар с това да обиди Джаксъм, той не си позволи да нахока един Драконов Ездач.
— Добро утро, Требит — каза Джаксъм на Синия, който изви глава, а голямото му око проблесна.
И двамата чуха приглушения, но ясен глас на Литол, докато даваше нареждания за дневната работа на управителите.
— За всяка нива, която е била обгорена, трябва да се засява два пъти повече, ако искаме посевите да прихванат. На североизток има много незасяти земи. Раздвижете холдърите!
— Но, Лорд Литол…
— Не започвайте пак да ми се оплаквате за онези временни жилища. Ако не сме далновидни, скоро няма да има какво да ядем. А това е нещо доста по-трудно поносимо.
Литол бегло огледа Джаксъм и разсеяно поздрави. Мускулчето на бузата му заподскача в момента, в който се покатери на Требит и зае мястото си между хълмчетата на врата му. Рязко посочи на своя повереник да застане пред него, след което кимна да Д’уер.