Явно всички бяха забелязали това движение, защото Драконите започнаха да мънкат. Долетяха развълнувани викове от закъснелите, които сега забързаха към местата си. А Джаксъм едва успяваше да вижда яйцата, защото Драконови крила още изпълваха въздуха. После, гледката се проясни и той видя, че всички яйца вече се тресяха. Сякаш най-после бяха открили колко горещи са пясъците под тях. Само едно яйце не помръдваше. Най-малкото, все още съвсем самичко в най-отдалечения край.
— Какво му е на това яйце? — попита Джаксъм и посочи към него.
— А, най-малкото ли? — преглътна Фелисън, лицето му беше извърнато настрани.
— Ние нищо не сме му направили.
— Аз не съм му правил — твърдо каза Фелисън и погледна сурово Джаксъм. — А ти го пипа.
— Може и да съм го пипал, но това не значи че съм го повредил! — самоуспокояваше се младия Лорд.
— Не, пипането не може да им навреди. Кандидатите ги пипат от седмици насам и ето, че те сега се клатят.
— А онова защо не се тресе тогава?
Джаксъм не получи възможност да се доизкаже, защото боботенето се увеличи до едно постоянно ниво, като кънтеше из целите Люпилни Градини.
— Н’знам — неуверено сви рамене Фелисън. — Може дори да не се Излюпи. Във всеки случай така говорят.
— Но аз нищо не съм му сторил! — настоя Джаксъм, главно за свое собствено успокоение.
— Казах ти вече! Виж, ето ги кандидатите! — после Фелисън се наведе и зашепна право в ухото на Джаксъм нещо толкова неразбираемо, че трябваше да го повтори три пъти, докато Джаксъм успее да го разбере.
— Бреке ще Впечатва наново? — възкликна Джаксъм далеч по-високо, отколкото му се искаше и бързо погледна към Литол.
— Глухар! — изсъска му Фелисън и го дръпна обратно на мястото му. — Ти не знаеш какво беше тук! Нека само ти кажа — беше нещо страшно! — и очите на Фелисън се бяха разширили от нетърпение да разкаже за случилото се.
— Какво? Кажи ми!
Фелисън погледна бързо към Литол, но той не гледаше към тях. Вниманието му бе насочено към младите момчета, които се бяха упътили към тресящите се яйца. Лицата им бяха бледи и съсредоточени, носеха бели туники и изглеждаха изпълнени с вълнение и очакване.
— Какво искаш да кажеш, че Бреке ще Впечатва наново? Защо? Как? — попита Джаксъм, обхванат от противоречиви мисли. Представи си Литол яхнал Дракон, Бреке да Впечатва новата Кралица, а Талина да плаче, защото е пренебрегната, пък е от Руат и трябва да бъде Стопанка.
— Ей така. Веднъж вече е впечатила Дракон, а и още е млада. Всички казват, че била далеч по-добра Стопанка от Килара — в тона на Фелисън се усещаше неприязнеността, която всички изпитваха към бившата Стопанка на Южния Уейр. — По този начин Бреке щяла да се излекува. Виж сега — и Фелисън отново сниши глас. — Ф’нор я обича! И чух… — той направи драматична пауза и се огледа пак (сякаш някой може да ги подслушва). — Чух, че Ф’нор щял да даде на Кант да лети с Кралицата й.
Джаксъм погледна шокиран приятеля си:
— Ти си луд! Кафявите Дракони не летят с Кралици!
— Е, Ф’нор щял да опита.
— Но… но…
— Да, знам — съгласи се важно Фелисън. — Трябваше да чуеш Ф’лар и Ф’нор — очите му се разшириха още повече. — Лесса, моята майка каза, че трябвало да постъпят така. Да накарат Бреке да Впечати наново. Била твърде добра, каза Лесса, за да я оставели да вегетира.
Двете момчета виновно погледнаха Литол.
— Те… те мислят ли, че ще може да Впечати повторно? — попита Джаксъм, като гледаше суровото лице на Литол и не спираше да се чуди.
Фелисън сви рамене:
— Скоро ще узнаем. Ето ги, идват!
И наистина, от черната паст на най-горния тунел, се появиха Бронзовите Дракони, които летяха толкова плътно един зад друг, сякаш всеки бе закачил нос към опашката на Дракона пред себе си.
— Ето я Талина! — възкликна Джаксъм и скочи на крака. — Ето я Талина, Литол! — и той се пресегна, за да дръпне ръкава на опекуна си. Литол обаче, не забеляза нито Джаксъм, нито появата на Талина. Той виждаше само момичето, което влизаше в Градините от долния етаж. Две фигури — мъжка и женска — застанаха до входа, сякаш не можеха да я придружат по-нататък.
— Ето, това е Бреке! — каза тихо Фелисън и седна до Джаксъм.
Тя леко залиташе, спираше се и пак тръгваше и сякаш не чувстваше горещите пясъци под краката си. Изправила рамене, тя прекоси Градината, за да отиде при други пет момичета, които чакаха до Златното яйце. Спря се до Талина, която се обърна и махна на новодошлата да заеме мястото си в полукръга около яйцето.
Бученето спря. В напрегнатата тишина ясно се долавяше пропукването на черупки, последвано от хрущене и лек тропот.