Дракончетата — блестящи, непохватни и леко грозноватички, започнаха да се измъкват от черупките си като писукаха и мънкаха. Клиноподобните им глави бяха прекалено големи за тънките им гърчави вратлета! Момчетата стояха неподвижни, а телата им бяха напрегнати от умствените усилия да привлекат Дракончетата към себе си.
Първото, което се освободи от черупката си, залитни към най-близкото до него момче. То пъргаво отскочи от пътя му. Малкото Драконче забучи носле в краката на едно високо тъмнокосо момче, което се наведе, за да му помогне да се изправи и да запази равновесие на треперещите си крачета, докато се взираше в пъстрите му очички. Джаксъм си представи Литол, застанал до своя Дракон и сърцето му се сви за ужасната загуба. Неговата мъка завинаги се бе запечатила в чертите на тъжното му лице, в деня когато той бе загубил своя Ларт, обгорен от фосфорен огнен камък.
— Виж! — извика Джаксъм. — Яйцето на Кралицата се тресе! О, как искам…
Но той не можа да продължи, защото усети, че ще се изложи пред Фелисън. Много искаше Талина да Впечати Кралицата, защото това би значело, че от Руат ще са излезли три стопанки на Уейр, макар да знаеше, че Фелисън залага на Бреке.
Неговият приятел бе погълнат от сцената върху пясъците и не усети, че Джаксъм не довърши изречението си.
Внезапно златната черупка се пропука по цялото си протежение и обитателката й, с хриплив протест падна по гръб върху пясъка.
Талина и други две момичета бързо понечиха да помогнат на малкото създание да се изправи на крака. Когато Кралицата се изправи на четирите си крачета, момичетата отстъпиха назад, като явно едва потискаха нетърпението си. По всеобщо мълчаливо съгласие те предоставиха възможността първо на Бреке.
Но тя сякаш нищо не виждаше. На Джаксъм му се стори, че въобще не се интересува от това, което става. Изглеждаше отпусната, покрусена и бе застанала леко приведена настрани. Кралицата тихо измънка и Бреке разтърси глава, сякаш едва сега усети присъствието и на другите хора около нея.
Малката кралица вдигна несъразмерно голямата си глава към Бреке, за да я погледне с блестящи очи. После меко залитна към нея.
В този миг, едно малко бронзово петно прелетя през Люпилната Градина. С предизвикателни писъци бронзовото гущерче записка точно над главата на Кралицата. Беше толкова близо до нея, че тя с изплашен писък подскочи във въздуха, като инстинктивно размаха криле, за да защити очите си.
Драконите запротестираха от терасите си. Талина застана между Кралицата и малкия й нападател.
— Бърд! Недей! — Бреке тръгна напред с протегната ръка, за да хване сърдития бронзов гущер. Малката кралица изписка уплашено и скри лице в полите на Талина. Двете жени напрегнати се изгледаха една друга.
После Талина протегна ръка към Бреке и се усмихна. Но не можа да продължи, защото Кралицата се блъсна сърдита в нея. Талина коленичи и обви успокоително ръце около Дракончето. Бреке се обърна. Вече не приличаше на статуя, застинала от мъка. Тя тръгна обратно по стъпките си към мъжа и жената, които я чакаха на входа. През цялото време, малкият бронзов кръжеше над главата й, като не спираше да издава звуци, чийто смисъл варираше от укорително гълчене до настойчива молба. Писукането му толкова наподобяваше врявата, която готвачката в Холд Руат вдигаше по време на обяда, че Джаксъм се захили.
— Тя не пожела Кралицата! — каза изумен Фелисън. — Дори не се опита!
— Огненият гущер не й позволи — рече Джаксъм, като се учуди на себе си, задето неволно защити Бреке.
— Щеше да бъде грях, непоправим грях, ако бе успяла — каза Литол глухо. Той сякаш се бе свил в себе си, раменете му бяха отпуснати, а ръцете му безжизнени висяха между коленете.
Някои от момчетата, които успяха да впечатят Дракони, поведоха животните си към изхода на Градината. Джаксъм се извърна, като се боеше да не изтърве нещо.
Всичко ставаше толкова бързо. И щеше да свърши само след няколко минути.
— Глей’, Джаксъм! — викаше Фелисън като го дърпаше за ръкава.
— Глей’! Бирто си има Бронзов, а Пеломар само Зелена. Драконите не обичат хулиганите, а Пеломар е най-големия калпазанин в Уейра. Радвам се за теб, Бирто! — поздрави Фелисън приятеля си.
— Най-малкото яйце още не се е пропукало — каза Джаксъм и мушна с лакът Фелисън, като сочеше към Градината. — Не трябва ли да се излюпи?
Литол се намръщи, стреснат от тревогата в гласа на повереника си.
— Казват, че вероятно нямало да се излюпи — припомни Фелисън, далеч по-заинтересован какви Дракони бяха впечатили приятелите му.