— Ами ако не се излюпи? Не може ли някой да счупи черупката и да помогне на нещастния Дракон? Както правят с родилките, когато бебетата им не щат да излизат?
Литол се извърна към Джаксъм със зачервено от яд лице:
— Какво знае едно момче на твоята възраст за раждането!?
— Аз знам за моето — отвърна храбро Джаксъм и вирна брадичка.
— Едва не съм умрял. Лесса ми го каза, а тя е била там. Може ли да умре едно Драконче?
— Да — призна неохотно Литол, защото никога не лъжеше момчето.
— Може да умре и по-добре така, ако зародиша е зле оформен.
Джаксъм бързо огледа тялото си, макар отлично да знаеше, че си има всичко и е оформен както трябва. Всъщност, дори бе по-развит от много момчета в Холда.
— Виждал съм яйца, които не се излюпват. А и кой би искал да живее сакат?
— Да, ама това яйце е живо — каза Джаксъм. — Вижте, сега вече се тресе!
— Прав си. Тресе се. Но не се е пропукало — рече Фелисън.
— Тогава защо си отиват хората? — попита внезапно Джаксъм и скочи на крака, защото в близост до малкото клатещо се яйце нямаше никой.
Градината сега бе пълна с Ездачи, които подканяха своите животни да помогнат на нововпечаталите или да закарат гостите по Холдовете им. Повечето от Бронзовите, разбира се, бяха тръгнали с новата Кралица. Люпилната Градина, която бе огромна, сега изведнъж отесня от толкова много Дракони. А в същото време нито един от отхвърлените кандидати за Впечатване не прояви интерес към малкото яйце.
— Ето го и Ф’лар. Трябва да му кажем, Литол! Моля ви!
— Той знае — отвърна Литол, защото Ф’лар преди това бе пратил няколко кафяви ездачи да огледат малкото яйце и сега те му докладваха впечатленията си.
— Отидете, Литол! Накарайте ги да му помогнат!
— На всяка кралица може да й се случи да снесе едно-две малки яйца през живота си — отвърна Литол. — Но това не е моя грижа, нито пък твоя!
Той се обърна и започна да си проправя път към Стълбите напълно сигурен, че момчето ще го последва.
— Никой нищо не прави! — упорито изропта Джаксъм.
Фелисън безпомощно сви рамене:
— Хайде! Във всеки случай скоро ще ядем. А тази вечер има най-различни лакомства — той припна след Литол.
Джаксъм отново погледна към яйцето, което сега вече бясно се тресеше.
— Просто не е честно! На тях не им пука какво ще стане с теб! Пука им за онази Бреке, но не и за теб! Хайде, яйце! Счупи тая черупка! Покажи им! Само леко я пропукай и се обзалагам, че те няма къде да мърдат тогава!
Джаксъм бе стигнал до края на редицата с пейки, докато не се озова точно над малкото яйце. Сега то се разклащаше едновременно с окуражителните възгласи на Джаксъм, но наблизо нямаше никой. Яйцето вече се тресеше толкова безумно, че той си помисли, че Дракончето вътре отчаяно се нуждае от помощ.
Без да мисли, момчето се прехвърли през стената и тупна върху горещия пясък. Сега успя да различи миниатюрните цепнатинки по черупката и долови неистовия тропот отвътре, докато цепнатините ставаха все по-големи. Пипна черупката и тя му се стори твърда като скала. Вече не беше така кадифено мека, както в деня, в който нахълтаха в Градината.
— Никой няма да ти помогне! Но аз няма да те оставя! — извика той и ритна черупката.
Появи се една цепнатина. След още два силни удара цепнатината се разшири. Отвътре се чу жално писукане, а после се показа едно мъничко носле.
— Ти искаш да се родиш. Също като мен. Нужна ти е съвсем малко помощ, както е било и с мен! — викаше Джаксъм и удряше с юмруци по черупката. От нея се откъртиха дебели парчета, далеч по-тежки от изоставените черупки на другите новоизлюпени.
— Какво правиш, Джаксъм? — извика му някой, но вече бе твърде късно.
Сега дебелата вътрешна ципа се виждаше съвсем ясно и само тя пречеше на малкото Драконче да излезе. С поясния си нож Джаксъм успя да разпори хлъзгавата мембрана и отвътре изпадна едно мъничко бяло телце, не много по-голямо от тялото на самия Джаксъм. Момчето импулсивно протегна ръка, за да помогне на дракончето да се изправи на крака.
Преди Ф’лар или някой друг да успее да се намеси, Белият дракон вдигна пълните си с обожание очи към Лорда на Холд Руат и Впечатването се осъществи.
Без въобще да съзнава какво объркване бе породил, Джаксъм невярващо се извърна към смаяните си наблюдатели:
— Той каза, че името му е Руат!
Глава XV
Сякаш излизаш от недрата на най-дълбокия Холд, помисли си Бреке. Бърд й бе показал пътя навън. Тя потръпна ужасена от този спомен. Ако само се бе подхлъзнала надолу…