Здравият разум диктуваше политиката на Ф’лар, когато преди осем Оборота разреши на избрани младежи от Холдове и Занаяти да участват във Впечатванията. Причината бе, че нямаше достатъчно момчета в Бендън, които да съответстват на броя на яйцата. Ако Старовремците бяха разрешили свободен любовен полет на младите си Кралици с Бронзови от другите Уейрове, те щяха да получат яйца големи, колкото Бендънските и несъмнено повече златни. Разбира се, Ф’лар си даваше сметка как се чувстваха Старовремците. Бронзовите Дракони в Бендън и Южния Уейр бяха по-големи от Бронзовите на Старовремците. Следователно, техните Кралици биха ги предпочели. Но, в Името на Черупката, Ф’лар не бе предлагал тази практика да се въведе за старшите Кралици. Не бе възнамерявал да дразни Старовременните предводители на Уейрове с преимуществата на съвременните бронзови Дракони. Макар да знаеше, че те само биха спечелили от приток на свежа кръв сред Драконите си. А не би ли било от полза за всички Уейрове и едно такова подобрение?
Въпрос на чиста дипломация бе да кани холдъри и занаятчии на Впечатванията. Нямаше човек на Перн, който тайничко да не се блазнеше от идеята, че е способен да Впечати Дракон. Че би могъл цял живот да се радва на любовта и трайното обожание на тези големи и нежни животни. Че би могъл да прекоси Перн за един миг, яхнал своя Дракон. Че никога няма да понася самотата, която бе обичайно състояние на повечето хора. Независимо дали човек имаше роднина, който пряко участва във Впечатването, за него бе важна самата тръпка да присъства, да стане свидетел на този „мистериозен обред“. Ф’лар бе забелязал, че хората придобиваха особено самочувствие, обладани от надеждата, че щастието да Впечатат Дракон може да се усмихне на някои от тях без да са родом от Уейр. А Холдовете под защита на Уейровете, трябваше по-добре да опознаят ездачите, от които зависеха живота и прехраната им, помисли си Ф’лар.
По времето, когато Бендън беше единственият Уейр на Перн, бе възприета практиката да се назначават Дракони-известители към всеки по-голям Холд или Работилница. Мярката се оказа добра, понеже северният континент бе огромен. Бяха нужни дни, за да стигнат съобщения от единия край до другия. Менестрелската система на оповестяване с барабани значително отстъпваше пред възможностите на един Дракон, който можеше да прехвърли себе си, ездача си, както и автентичното съобщение мигновено навсякъде из планетата.
Ф’лар също си даваше ясна сметка за опасностите, които изолацията можеше да донесе. В дните, когато отново започнаха да валят Нишки — нима бе само преди седем Оборота? — Уейр Бендън беше с вързани ръце именно поради тази изолация и цялата планета бе кажи-речи обречена. Както Ф’лар горещо желаеше Драконовите хора да бъдат по-достъпни и по-приятелски настроени, така Старовремците бяха обсебени от желанието за уединение. Което пък само подготвяше почвата за инциденти като днешния — Т’реб, яхнал своята разгонена Зелена, нахълтал в Ковачницата и заповядал на занаятчията да му предаде предмет изработен по поръчка на един влиятелен Лорд.
Повече разочарован, отколкото желаещ мъст, Ф’лар усети, че Мнемент се спуска бързо към назъбения връх на Уейр Форт. Звездните Камъни и стражевият ездач се очертаха на светлината на залеза. Зад тях се виждаха силуетите на други три Бронзови, единият, близо с половин опашка по-дълъг от другите два. Това трябва да е Орт, което ще рече че Т’бор вече е пристигнал от Южния Уейр. Но защо са само три? Кой още не беше дошъл?
— Салт от Високите Хълмове и Брант с Р’март от Уейр Телгар отсъстват — информира го Мнемент.
Значи Високите Хълмове и Телгар липсват? Е, Т’къл от Високите Хълмове винаги закъсняваше нарочно. Все пак е странно — този язвителен Старовремец би имал повод да злорадства тази вечер. Щеше да има възможност да се заяжда и с Ф’лар и с Т’бор, а би се насладил докрай и на поражението на Т’рон. Между Ф’лар и намусения мургав предводител на Високите Хълмове никога не бе имало приятелски отношения. Чудеше се дали затова Мнемент никога не споменаваше името на Т’къл. Драконите обикновено пренебрегваха имената на хората, когато не харесваха притежателя. Ала един Дракон да не назове по име един Предводител на Уейр, бе наистина необичайно.