Выбрать главу

Бреке вече се оправяше и макар слаба, бе прескочила трапа. Ф’нор за първи път я остави сама, за да се нахрани с гостите. Ф’лар си възвръщаше силата и вече осъзнаваше, че ще трябва да поеме новите си задължения. А Литол, най-парещия проблем, след като Джаксъм бе Впечатил този малък, бял Дракон — как можа да се случи това? — се бе натряскал, благодарение на мазните подкани на Робинтън, с когото се надпиваха.

Двамата пееха сега някаква крайно нецензурна песен, каквато само един Менестрел можеше да знае. Опекунът на Лорда на Холд Руат въобще не уцелваше тоналността, макар че имаше изненадващо приятен тенор. Тя все си мислеше, че той е бас. Беше мрачен и един басов глас би му подхождал.

Лесса човъркаше остатъците от кейка в чинията си. Жените на Манора бяха надминали себе си. Птиците бяха пълнени с ферментирали плодове и хляб, а резултатът от това бе, че мириса, който имаше уерското месо, се бе притъпил. Речният ориз бе сварен толкова добре, че не се слепваше и бе крехък. Ароматните подправки сигурно бяха от Южния. Лесса си отбеляза наум да говори с Манора да не праща вече хора там. Просто не трябваше да стават инциденти с Т’къл. Може би Н’тон ги беше набрал, когато беше за ларви там. Тя винаги бе харесвала младия Бронзов ездач. А сега, след като го бе опознала по-добре…

Тя се зачуди какво ли правят той и Ф’лар. Бяха станали от масата, за да отидат в Стаите. Напоследък все там киснеха, помисли си ядно тя. Сигурно чистят тия гадни ларви. Дали и тя ще може да се измъкне? Не, по-добре да остане тук. Не би било учтиво и двамата водачи да не присъстват на този чудесен празник. А и хората скоро щяха да си тръгват.

Какво сега да правят с младия Джаксъм? Тя се огледа и лесно го откри в групата на уейр-учениците, които къпеха своите животни до езерото, заради бялата кожа на Дракона му. Вярно, животното имаше чар, но дали имаше бъдеще? И защо точно Джаксъм? Радваше се, че Литол се напи тази вечер, но от това утрото нямаше да стане по-леко за бившия Драконов ездач. Може би Джаксъм и Дракона му трябва да останат тук, докато животното умре… Общото мнение бе, че Руат няма да оцелее.

На другия край на дългата „висока“ маса седяха Ларад, Лорд на Телгар, Сифър от Битра, Райд от Бендън и Асгенар от Лемос с Лейди Фамира. (Ама тя наистина през цялото време се изчервяваше!) Двойката от Холд Лемос бе донесла своите гущери — за щастие кафяв и зелена — които бяха обект на явен интерес от страна на Лорд Ларад, който също си имаше две яйца втвърдяващи се върху камината му. Те бяха също тайно наблюдавани от стария Райд и Сифър от Битра, които имаха яйца от последната находка на Ф’нор. Нито единият от двамата Лордове не беше съвсем сигурен за експеримента с огнените гущери, но цяла вечер наблюдаваха двойката на Лемос. Сифър най-после се отпусна достатъчно, за да попита как трябва да се грижи за своя гущер. Дали сега щяха да предявяват някакви претенции към Джаксъм заради Руат?

В Името на Яйцето, не биха могли да искат да променят териториалния баланс, само защото Джаксъм бе Впечатил някакъв странен Дракон, който при един Нишковалеж не би имал шанс да оцелее! А и как би могло да се съкрати името Джаксъм? Дж’ъм, Дж’ксъм? Повечето жени от Уейра избираха имената на своите синове така, че да могат да се съкращават. После Лесса се изненада на себе си, че се тревожи за съкращението на едно име — съвсем банален детайл в тази дилема. Не, Джаксъм трябва да си остане в Холд Руат.

Тя бе прехвърлила правата си над Руат на него, защото бе син на Джема и все пак имаше поне няколко капки Руатска кръв. Тя, разбира се, би се противопоставила този Холд да премине в друг Род. Жалко, че Литол нямаше синове! Не, Джаксъм трябва да си остане Лорд на Руат. Не трябва да се усложнява този дребен проблем. Малкото животинче няма да оцелее. Толкова беше дребно, а пък цвета му… кой изобщо е чувал за Бял дракон!… Показваше и други аномалии. Манора беше споменала, че едно дете от Нерат с бяла кожа и розови очи не можело да понася дневната светлина. Нощен дракон?

Очевидно Руат никога нямаше да порасне до нормален ръст. Като новоизлюпен той повече приличаше на голям огнен гущер.

Рамот избоботи откъм Възвишенията, притеснена от мислите на Ездачката си и Лесса й изпрати стотици извинения.

— Аз не те критикувам, скъпа моя — каза й Лесса. — Ами че ти си снесла повече Кралици, от която и да е от останалите три. А и най-големият екземпляр от тяхното потомство не е по-качествен дори от най-малкия от твоето, любов моя!

— Руат ще оцелее — каза Рамот.

Мнемент се обади от терасата си и Лесса вдигна поглед към тях, очите им блещукаха в сенките на осветения Конус.