Дали Драконите знаеха нещо, което тя не знаеше? Напоследък често й се струваше, че е така. И все пак откъде ще знаят? Утре или вчера не ги интересуваше, живееха само за мига. Което пък не е толкова лош начин на живот, мислеше си Лесса с лека завист. Блуждаещият й поглед попадна на белия Руат. Защо трябваше тия двамата да се Впечатват? Малко ли проблеми си имаше тя?
— Но защо трябва да имам нещо против? Защо? — изведнъж попита Литол с висок войнствен глас.
Менестрелът идиотски му се ухили:
— И аз т’ва казвам! Защо?
— Обичам момчето. Обичам го повече, отколкото бих го обичал, дори да беше моя плът и кръв. Доказал съм, че го обичам. Доказал съм, че съм загрижен за него. Сега Руат е богат. Богат, както когато го управляваше Руатския Род. Изличих всички вреди, които нанесе Факс. И направих всичко това не за себе си. Аз съм изживял живота си. Бил съм всякакъв — и Драконов ездач… О, Ларт, скъпи мой Ларт!… Бях тъкач, така че познавам и занаятите. Сега вече познавам и Холдовете. Знам всичко. Знам и как да се погрижа за едно бяло джудже. Защо момчето да не си задържи Дракона? В Името на Първата Черупка, та никой друг не го искаше! Никой не искаше да го Впечати. Той е особен, казвам ви, особен!
— Ааа, чакай малко, Литол — каза Райд от Бендън и се изправи от мястото си, като закрачи надуто към Литол. — Момчето е Впечатило Дракон, така че трябва да остане в Уейра.
— Руат не е типичен Дракон — каза Литол. По държанието и говора му не личеше да е пиян.
— Не е типичен Дракон? — изражението на Райд подсказваше, че той е шокиран.
— Никога не е имало Бял дракон — каза авторитетно Литол и се изправи на крака. Той не бе много по-висок от Лорда на Бендън, но създаваше такова впечатление. — Никога! — той се накани да вдигне тост, но откри че чашата му е празна. Успя да си налее вино с похвална сръчност за човек който едва се държеше на краката си. Менестрелът енергично посочи своята собствена чаша, но доста се затрудни да я държи неподвижно, докато Литол му я пълнеше.
— Никога Дракон… — пропя Менестрела и се чукна с Литол.
— Може да не оживее — додаде Литол и удари една яка глътка.
— Да не оживее!
— Следователно — и Литол пое дълбоко дъх — момчето трябва да си остане в своя Холд — Руат.
— Абсолютно трябва! — Робинтън вдигна високо чашата си и заядливо погледна Райд.
Райд го удостои с един дълъг озадачен поглед.
— Той трябва да си остане в Уейра — каза той накрая, въпреки че вече не бе толкова сигурен.
— Не, той трябва да се върне в Холд Руат — каза Литол и се задържа за ръба на масата. — Когато Драконът умре, момчето трябва да бъде там, където е неговия дълг и отговорност — Холда. Аз знам!
Райд не можа да възрази на този аргумент, но го изгледа сърдито. Лесса стаи дъх и започна лекичко „да натиска“ стария Лорд.
— Знам как да помогна на момчето — продължи Литол и бавно се отпусна на стола си. — Знам кое е най-добро за него. Знам какво е да загубиш Дракон. Разликата в случая е, че ние знаем, че дните на Руат са преброени.
— Дните преброени — повтори Менестрелът и стовари глава на масата. Литол се наведе към него с любопитство. Но рязко се дръпна назад, когато Менестрелът започна тихо да похърква.
— Хей, не заспивай, не сме довършили бутилката. — Когато Робинтън не отговори Литол сви рамене и пресуши чашата си. После и неговата глава бавно се отпусна върху масата. Щом единият спреше да хърка, започваше другият.
Райд изгледа двойката с мрачно отвращение. После се обърна и се върна на мястото си.
— Не знам, обаче във виното няма никаква истина — забеляза Ларад от Телгар, когато Райд отново седна.
Лесса „натисна“ и него. Не беше така неподатлив като Райд. Но когато той разтърси глава, тя спря и насочи вниманието си към Сифър. Ако можеше да убеди тия двамата поне да се съгласят…
— Мястото на Дракон и Ездач е в техния Уейр — каза Райд. — Не може да се променя това, което е естествено за човека и животното.
— Е, добре, вземи тези два огнени гущера, например — започна Сифър и кимна към гущерите в ръцете на Лемоската двойка. — В края на краищата и те са нещо като Дракони.
Райд изсумтя:
— Видяхме какво се случи днес, когато човек тръгне срещу естествения ход на нещата. Момичето — как й беше името — е загубила Кралицата си. Е, дори огненият гущер я предупреди да не Впечатва нова. Тези създания знаят повече, отколкото ние предполагаме. Само си спомнете колко години хората се опитваха да хванат едно от тях…
— Сега хващаме цели люпила — прекъсна го Сифър. — Хубави животинки са. Трябва да кажа, че с нетърпение очаквам и моите да се излюпят.