Тази тяхна препирня напомни на Лесса за старите Р’гъл и С’лел — нейните първи „учители“ в Уейра, които не спираха да си противоречат един на друг, докато се опитваха да я научат „на всичко, което тя трябва да знае, за да стане Стопанка на Уейр“. Но Ф’лар бе този, който я научи.
— Момчето трябва да остане тук с Дракона.
— Въпросното момче е Лорд, Райд — припомни му Ларад от Телгар. — Това, което сега изобщо не би ни устроило е един оспорван Холд. Можеше да бъде различно, ако Литол бе създал мъжко потомство, или бе гледал храненици, от които да избере обещаващ кандидат. Не, Джаксъм трябва да остане Лорд на Руат — и Телгарския Лорд се огледа за момчето. Очите му срещнаха погледа на Лесса и той й се усмихна с разсеяна вежливост.
— Не съм съгласен! Не съм съгласен! — каза Райд, поклащайки глава. — Това нарушава всички обичаи.
— Някои обичаи имат належаща нужда да бъдат променени — каза Ларад и се намръщи.
— Чудя се момчето какво мисли по въпроса — вметна Асгенар мило, улавяйки погледа на Ларад.
Телгарският Лорд отметна глава и се разсмя от сърце:
— Не усложнявай нещата, братко. Ние току-що решихме каква ще е съдбата на момчето — ще го бъде или не.
— Момчето трябва да си каже думата — каза Асгенар пече по-твърдо. Погледът му се плъзна от Ларад към двамата по-стари Лордове. — Видях лицето му, когато излизаше от Люпилните Градини. Той осъзнава какво е сторил. Лицето му бе бяло като кожата на Дракона му — после Асгенар кимна към Литол. — Да, Джаксъм напълно осъзнава какво е сторил.
Райд ядно се изкашля:
— Младоците не се питат! На тях им се заповядва!
Асгенар се обърна към своята дама и леко докосна рамото й, а топлото изражение не слизаше от лицето му, докато я помоли да извика младия Джаксъм. Като внимаваше за спящия си зелен гущер, тя стана и тръгна да изпълнява заръката му.
— Наскоро разкрих, че с питане можеш да научиш много — каза Асгенар, като гледаше след жена си с особена усмивка на устните.
— Хората — да, но не и децата! — ядосано издума Райд.
Лесса го „натисна“. Сега щеше да бъде по-податлив в това състояние на духа.
— Защо просто не вземе животното на ръце? — попита раздразнено Бендънския Лорд, като гледаше как бавно се приближаваха Лейди Фамира, младият Лорд на Руат и новоизлюпеният Бял дракон Руат.
— Бих казал, че той установява правилните взаимоотношения — отбеляза Асгенар. — Би било по-лесно и по-бързо да носи малкото животно, но не и по-разумно. Дори един толкова малък Дракон си има собствено достойнство.
Райд от Бендън изръмжа, но Лесса не можеше да каже дали в знак на одобрение или на неодобрение. Той почна да се върти на стола си, потърка тила си с ръка, така че тя спря да го „натиска“.
В този момент кацането на един Дракон привлече вниманието й. Тя извърна глава и видя проблясване на бронзова кожа в тъмнината до новооткрития вход към Стаите.
— Лиот доведе Водачът на фермерите — каза Рамот на ездачката си.
Лесса въобще не можеше да си представи защо ли е бил повикан Андемон, нито пък защо точно Н’тон ще го води, след като във Фермерската работилница сега имаше Дракон. Тя се накани да стане.
— Осъзнаваш ли проблемите, които причини, млади човече? — питаше Райд надуто.
Лесса се обърна, разкъсвана от любопитство. Е, Джаксъм си имаше поддръжници в лицето на Асгенар и Ларад, ала се чудеше какво ще отговори момчето на Райд.
Джаксъм стоеше изправен, с вирната брадичка, а очите му блестяха. Главата на Руат бе притисната към бедрото му, сякаш и Дракончето разбираше, че са на изпитание.
— Да, добри ми Лорде Райд, аз напълно съзнавам възможните последствия от моите действия и може би сега пред другите Лордове ще се изправи един сериозен проблем — без сянка на извинение или разкаяние, Джаксъм косвено напомни на Райд, че макар и непълнолетен, той също бе Лорд.
Старият Райд се изправи на стола си, сякаш…
Лесса пристъпи напред.
— Недей…
Шепотът бе толкова тих, че Лесса отначало помисли че й се е причуло. После видя, че Менестрелът я гледа, а очите му бяха толкова бистри, сякаш той бе съвсем трезвен. Ах! Лицемерът му с лицемер, кого баламосваше одеве?
— Напълно осъзнаваш, така ли? — повтори Райд и рязко скочи на крака. Старият Лорд бе станал по-нисък с напредването на възрастта, раменете му бяха леко изгърбени, коремът му вече не бе плосък, а краката му приличаха на клечки в тесните кожени панталони. Приличаше на карикатура изправен срещу стройното младо момче. — Знаеш ли, че трябва да останеш в Уейр Бендън, щом си Впечатил Дракон? Осъзнаваш ли, че Руат вече е без господар?