— При цялото си уважение към вас, сър, Вие и останалите тук присъстващи Лордове не представлявате Конклава, след като не сте две трети от общия брой на Лордовете на Перн — отвърна Джаксъм. — Ако е необходимо, аз ще застана с радост пред надлежно учреден Конклав и ще пледирам в защита на моя случай. Мисля, че е очевидно, че Руат не е типичен Дракон. Беше ми дадено да разбера, че шансовете му да порасне са малки. Следователно, той не е от полза за този Уейр. Тук няма място за излишните. Дори старите Дракони, които вече не могат да дъвчат огнен камък се оттеглят в Южния… или поне така бе преди — той се разсея за миг, но после видя одобрителната усмивка на Асгенар.
— По-разумно е да считаме Руат за прекалено голям огнен гущер, отколкото за недорасъл Дракон. — Джаксъм се усмихна с нежно извинение към Руат и погали вдигнатата към него глава. Това действие бе толкова зряло и толкова красиво, че Лесса усети как гърлото й се стяга. — Моето първо задължение е към моя Род и към Холда, който се грижи за мен. Руат и аз няма да сме на мястото си, тук в Бендън. Можем да помагаме на Холд Руат, както и другите гущери.
— Добре казано, млади Лорде на Руат, добре казано! — викна Асгенар от Лемос, а при тази гръмка похвала гущера му се стресна и изпищя.
Ларад от Холд Телгар кимна важно в знак на одобрение.
— Хм, малко по-дързък отговор, отколкото би трябвало да се очаква — избоботи Райд. — В днешно време младите действат преди да помислят.
— Аз, разбира се, съм виновен, Лорд Райд — каза Джаксъм откровено. — Но днес се наложи да действам бързо — за да спася живота на един Дракон. Учени сме да почитаме Драконите. А аз дори повече от останалите. — Джаксъм посочи към Литол. Ръката му остана вдигната, докато през лицето му пробяга сянка на дълбока тъга.
Дали гласът на Джаксъм го събуди или пък положението на главата му бе твърде неудобно, не бе ясно, но Опекунът на Лорда на Руат вече не спеше. Той се хвана за масата и се изправи, после се отблъсна от нея. С бавни стъпки, сякаш бе принуден да контролира всяко свое движение, Литол се упъти към повереника си. Сложи ръка на раменете му. Получил сила от този контакт, той се изправи и се обърна към Райд от Бендън. Изражението му бе гордо, а държанието му по-надменно дори от най-високомерното поведение на Лорд Гроге.
— Лорд Джаксъм от Холд Руат не трябва да бъде обвиняван за днешното събитие. Като негов настойник, аз съм отговорен… Ако да спасиш един живот е престъпление. За да наблегна на почитта към Драконовия вид и неговото обучение, аз съм имал основателна причина!
Лорд Райд смутено отвърна поглед от прямия взор на Литол.
— Ако — и Литол наблегна на тази дума, сякаш усещаше, че подобна възможност бе далечна. — Лордовете решат да свикат Конклав, аз ще поддържам мнението си, че никой няма право да обвинява Лорд Джаксъм за днешното му поведение. Той постъпи доблестно и както повеляват принципите, на които съм положил неговото възпитание. Той, обаче, най-добре ще служи на Перн като си остане в своя Холд. В Руат ще се грижим за малкия Руат и ще го почитаме… през времето, през което той ще е с нас.
Нямаше никакво съмнение, че Ларад и Асгенар споделят мнението на Литол. Старият Сифър хапеше устната си и не смееше да погледне Райд.
— И все пак мисля, че мястото на Дракона е в Уейра! — възропта Райд, мрачен и обиден.
Този проблем очевидно вече е решен, Лесса се обърна да си тръгва и почти падна в ръцете на Ф’нор. Той я задържа.
— Уейрът е там, където е Драконът — каза той весело, но с тих глас. Следите от напрежението през изминалите седмици още личаха по лицето му, но погледът му бе ясен, а устните му вече не бяха изопнати от притеснение. Очевидно подобрението на Бреке му бе повлияло благотворно.
— Тя спи — каза той. — Предупредих те, че няма да Впечати.
Лесса направи нетърпелив жест:
— Поне това я накара да излезе от шока.
— Да — в гласа му се долавяше огромно облекчение.
— Така че ти по-добре ела с мен в Стаите. Искам да разбера защо Водачът на Фермерите Андемон е дошъл. А вече е и крайно време да се връщаш на работа!
Ф’нор тихо се усмихна:
— Особено, след като сте ми намерили заместник. Ф’лар получи ли си Нишките? — Лесса усети по гласа му, че той е загрижен.
— Н’тон му ги достави.
— Мислих, че той е Помощник-водач на П’зар в Уейр Форт.
— Както ти отбеляза онази сутрин, Ф’лар преподрежда нещата винаги когато не си тук, да го държиш под око — тя видя смаяния му поглед и го хвана за ръката, като успокоително му се усмихна. Той още не разбираше от шеги. — Никой не може да заеме мястото ти при Ф’лар… или при мен. Кант и Бреке имаха нужда от теб за известно време — тя стисна ръката му. — Но това не значи, че съвсем нищо не се е случило, така че, почвай да наваксваш. Ние посветихме Н’тон в нашите работи, защото Ф’лар получи внезапно осенение за това, че е смъртен, когато беше болен и реши да спре да се прави на тайнствен. Иначе може да изминат още четиристотин Оборота, преди да можем да поставим Нишките под контрол.