Тя прибра поли, така че да може да върви по-бързо по пясъка.
— Може ли и аз да дойда? — попита Менестрелът.
— Ти? Достатъчно ли си трезвен, че да се задържиш на крака?
Робинтън се усмихна и приглади разчорлената си коса:
— Литол не успя да ме надпие, скъпа ми Лейди Лесса. Само Ковача има… ъъъ… необходимия обем.
Нямаше съмнение, че той добре се държи на краката си, докато тримата крачеха към маркирания със светилници вход за Стаите. Звездите искряха в тъмното пролетно небе, а светилниците на по-ниските етажи хвърляха светлина върху пясъците. Отгоре, на площадките на уейровете, Драконите наблюдаваха с блестящи пъстри очи хората долу, като от време навреме измънкваха от удоволствие. Високо горе, Лесса съзря силуетите на три Дракона до Звездните Камъни: Рамот и Мнемент бяха кацнали от дясно на стражевия Дракон, а крилата им се докосваха. Те бяха много доволни тази вечер. Тя често дочуваше днес тенора на Рамот. Такова облекчение бе, че сега Рамот е в по-добро настроение. Лесса се надяваше, че ще измине доста време, преди кралицата й отново да усети нужда за любовен полет.
Когато те влязоха в Стаите, видяха слабата фигура на Водача на фермерите, който се бе привел над най-голямата каца и разглеждаше листата на една фелисна фиданка. Ф’лар внимателно го наблюдаваше, а Н’тон се усмихваше, неспособен да оцени сериозността на момента.
Веднага щом Ф’лар забеляза Ф’нор, широко се усмихна и бързо прекоси стаята, за да стисне ръката на природения си брат.
— Манора каза, че Бреке е излязла от шока. Това е голямо облекчение, повярвай ми. Щях да съм по-щастлив, ако тя бе успяла да Впечати…
— Кому би било нужно това? — каза Ф’нор толкова категорично, че усмивката на Ф’лар леко избледня.
Той се съвзе и затегли Ф’нор към каците.
— Н’тон успя да хване Нишки и ги поставихме в три от най-големите каци — каза му Ф’лар полугласно, сякаш не искаше да безпокои изследванията на Водача на Фермерите. — Ларвите изтребиха Нишките напълно. А там, където имаше дупки по листата на фелисното дърво, следите от изгарянето вече изчезват. Надявам се, че Майстор Андемон ще може да ни каже как става това и защо.
Андемон се изправи, но изпитото му лице остана сведено, докато той се мръщеше към кацата. После бързо премигна и сви тънките си устни, а възлестите му пръсти усукваха една гънка на изпоцапаната му туника. Бе дошъл така, както си е бил, когато куриера на Уейра го бе взел от полето.
— Не знам как, нито защо, добри ми Предводителю. И ако това, което ми казахте е истина — той направи пауза и най-после вдигна поглед към Ф’лар — аз съм уплашен.
— Защо, човече? — и Ф’лар бе на път да избухне в смях. — Не разбирате ли какво значи това? Ако ларвите успеят да се пригодят към северната почва и климат и действат така, както ние… — всички ние тук — жестът му обхвана Менестрела, Помощник-водача и Лесса — сме ги виждали, то Перн вече няма защо да се плаши от Нишките.
Андемон дълбоко пое дъх и изправи раменете си, но не беше ясно дали се противопоставяше на тази революционна идея или се подготвяше да я приеме. Той погледна към Менестрела, сякаш можеше да се довери на мнението на този мъж, повече отколкото на останалите.
— Вие сте виждали как тези ларви изяждат Нишките, нали?
Менестрелът кимна.
— И това е било преди пет дни?
Менестрелът потвърди и това.
Водачът на фермерите потръпна. Погледна към каците със страхлива неохота. После твърдо пристъпи напред и отново огледа младото фелисно дръвче. Като пое дълбоко дъх и го задържа, той протегна едната си ръка и колебливо я потопи в пръстта. Очите му бяха затворени. Той загреба шепа влажна пръст и като отвори очи я размачка в ръката си, виждайки множество гърчещи се ларви. Очите му се разшириха и с вик на погнуса, той запрати тази гадост на земята, сякаш го бе опарила. Ларвите се загърчиха безпомощни на каменния под.
— Какво стана? Не може да има Нишки вътре?
— Това са паразити! — отговори Андемон разочарован и ядосан, като свирепо гледаше Ф’лар. — От векове се опитваме да прочистим южните части на този полуостров от ларви — той направи гримаса на отвращение, докато гледаше как Ф’лар грижливо събира гадините и ги поставя в най-близката каца. — Те са неунищожими като Игънските пясъчни червеи, но не са и наполовина толкова полезни. Ако ги пуснеш в полето, растенията увяхват и умират.