— Тук няма болни растения — възпротиви се Ф’лар и посочи покаралите разсади.
Андемон го погледна. Ф’лар обиколи стаята като взимаше пръст от всяка каца, за да покаже ларвите като доказателство.
— Това е невъзможно — настоя Андемон и сянката на предишния му страх премина през лицето му.
— Не си ли спомняш, Ф’лар, — каза Лесса — че когато за първи път донесе ларвите тук, растенията бяха малко поувехнали?
— Но те се оправиха. Просто им е трябвало вода.
— Не, не биха могли. — Андемон забрави погнусата и бръкна в една каца, сякаш да докаже на себе си че Ф’лар греши. — В тази няма ларви! — каза той тържествуващо.
— В тази никога не е имало. Използвах я, за да сравнявам с останалите. И трябва да кажа, че в нея растенията не изглеждат така зелени и здрави, както в другите каци.
Андемон се огледа.
— Тези ларви са напаст. Ние се опитваме да се отървем от тях от стотици Обороти.
— Тогава аз подозирам, добри ми Майсторе Андемон, — рече Ф’лар с кротка и тъжна усмивка — че фермерите са работили срещу най-важните интереси на Перн.
Водачът на фермерите възмутено започна да отрича това обвинение и се наложи Робинтън да упражни цялата си дипломатичност, за да успокои човека така, че Ф’лар да успее да продължи.
— И вие искате да кажете, че тези ларви, тези червеи са били отгледани и разпръснати умишлено? — попита Андемон Менестрелът, който бе единственият в стаята, комуто той явно вярваше. — И са били предназначени да ни пазят и явно са създадени от същите хора, които са създали и Драконите?
— Така смятаме ние — каза Робинтън. — О, добре разбирам недоверието Ви. Наложи се и аз да преспя няколко нощи с тази идея, докато й свикна. Обаче, ако проверим в Архивите, ще открием, че докато там не се споменава как Драконите трябва да атакуват Червената Звезда и да я прочистят от Нишките, то най-настоятелно се изразява увереността, че ще дойде ден, в който Нишките няма да бъдат тази заплаха! Ф’лар донякъде…
— Не донякъде, Робинтън, а напълно сигурен — прекъсна го Ф’лар. — Н’тон се върна в Южния — скочи между времето преди седем Оборота, за да изследва Нишковалежа в Южния континент. Навсякъде, където той е проверил в почвата е имало ларви, които са се издигали на повърхността, когато са валяли Нишки и са ги изяждали. Ето защо там никога не е имало вкопавания. Самата земя е негостоприемна за Нишките.
В настъпилата тишина Андемон съзерцаваше върховете на калните си ботуши.
— В Архивите на Фермерската Работилница се споменава съвсем ясно, че ние трябва да внимаваме за тези ларви — той вдигна тревожен поглед към другите. — И ние винаги сме внимавали. Това бе наше задължение. Растенията увяхват, когато се появят ларвите — той безпомощно сви рамене. — Винаги сме ги изравяли и сме унищожавали ларвените им сакове с… — той въздъхна — огън и агенотрий. Това бе единственият начин да се спре разпространението.
— Да внимаваме за ларвите, казват Архивите — повтори Андемон и изведнъж раменете му се затресоха, а после и цялото му тяло.
Лесса улови погледа на Ф’лар и разбра, че той се притесни за човека. Но Андемон се смееше и това просто бе един горчив смях. — Внимавайте за ларвите, казват Архивите. Те не казват, не казват унищожавайте ларвите. Те най-категорично заявяват да внимаваме за ларвите. И ние внимавахме. Ах, как сме внимавали само!
Менестрелът протегна бутилка вино към Андемон.
— Това ще помогне, Менестреле, благодаря — каза Андемон и избърса устни с опакото на ръката си, след като продължително бе отпил от бутилката.
— Значи някой е забравил да спомене, защо е трябвало да внимавате за ларвите, Андемон — каза Ф’лар, а в погледа му се четеше съчувствие към разтревожения майстор. — Ех, и Сограни да бе така възприемчив… Някога хората са знаели защо е трябвало да внимават за ларвите и затова не са виждали необходимост да оставят допълнителни инструкции. После хората в Холдовете са започнали да се множат и са се разпръснали. Архивите са били изгубени или унищожени, хората са измирали преди да могат да предадат знанията, които са притежавали — той огледа каците. — Може би ларвите са били развъдени точно тук, в Бендън. Може би това е значението на скицата на стената. Толкова много неща са били изгубени.
— Това няма да се повтори, ако се възприеме опита на Менестрелската Работилница — каза Робинтън. — Ако всички хора от Холдове, Занаяти и Уейрове получат достъп до всяка кожа… — той вдигна ръка, когато Андемон се накани да протестира. — Е, имаме по-добри начини да съхраним Архивите. Сега Бендарек вече е разработил твърди листа от дървесна каша, които попиват мастило. Листата се съхраняват лесно и само огън може да ги унищожи. Ще можем да обединим знанията си и да ги разпространим.