Андемон озадачено гледаше Менестрела:
— Майстор Робинтън, в рамките на един Занаят има някои неща, които трябва да си останат тайна или…
— Или заради такива работи ще оставим света да погине от Нишките, така ли Андемон? Човече, ако на истината на тези ларви не бе гледано като на тайна на Занаята, щяхме да сме се освободили от Нишките още преди стотици Обороти.
Андемон ахна и погледна Ф’лар.
— А Драконовите ездачи… няма да са нужни Драконови Ездачи?
— Е, ако хората си стоят в Холдовете по време на Нишковалежа, а ларвите изяждат, това което пада на земята, не — тогава няма да са нужни Драконови ездачи — отвърна Ф’лар с абсолютно самообладание.
— Но от Драконовите хора се… се очаква да се бият с Нишките? — Фермерът заекна от недоумение.
— О, ние ще се бием с Нишките още известно време, уверявам ви. Засега за нас не съществува непосредствена опасност от безработица. Имаме още много работа. Ето, например, колко време ще е нужно ларвите да бъдат разпръснати из континента?
Андемон беззвучно отвори и затвори уста. Робинтън посочи бутилката в ръката му като с мимика му предложи да удари една глътка. Смаян, Фермерът се подчини.
— Не знам, просто не знам. Е, ние Оборот след Оборот внимавахме за тези ларви… унищожавахме ги, изгаряхме цяло поле, ако то биваше заразено от тях. А през пролетта, когато те излизат от ларвените си сакове, ние ги…
Той изведнъж седна и поклати глава.
— Овладейте се, човече! — каза Ф’лар, но това още повече разстрои Андемон.
— Но какво… какво ще правят тогава Драконовите ездачи?
— Ще унищожават Нишките, разбира се! Ще унищожават Нишките! — Ако Ф’лар бе малко по-неуверен, Ф’нор едва ли би успял да запази спокойствие. Но неговият природен брат все трябваше да има някакъв план наум. А и Лесса изглеждаше така спокойна, както… както само Манора можеше да изглежда.
За щастие Андемон бе не само интелигентен човек, но бе и доста опитен. Беше се сблъскал с поредица разкрития, които го смутиха и внесоха пълен хаос в някои основни принципи. Сега трябваше да променя една отколешна Занаятчийска практика. Трябваше да се отърси от вродени и внимателно насаждани предразсъдъци и да приеме евентуален удар срещу схващанията, които той не без основание споделяше и уважаваше, а също така се стремеше да запази.
Бе решен да анализира всичко това, преди да напусне Уейра. Разпита Ф’лар, Ф’нор, Менестрела, Н’тон, а после и Манора, след като научи, че и тя е запозната с проекта. После огледа всички каци, особено тази, в която нямаше ларви. Превъзмогна погнусата си и дори прегледа внимателно червеите, като търпеливо разчовърка една буца пръст, сякаш наблюдаваше някакъв съвсем нов животински вид. И в известен смисъл си бе точно така.
Андемон изглеждаше замислен, докато наблюдаваше как безобидните ларви бързо се заравяха обратно в пръстта на кацата, от която ги бе извадил.
— Човек горещо би желал… — каза той — да се намери избавление от господството на Нишките. Но просто е… само дето средството е…
— Отвратително? — предложи любезно Менестрелът.
Андемон за миг изгледа Робинтън.
— Да, вие сте човек, който умее да борави с думите, Майстор Робинтън. Но е доста трудно да се приеме, че ще трябва да бъдем благодарни на такава… такава низша твар. Предпочитам да съм благодарен на Драконите — и той сконфузено се усмихна на Ф’лар.
— Добре, че не мислите като Лордовете! — каза Лесса кисело и всички се засмяха.
— И все пак — продължи Андемон, като върна пръстта в кацата.
— Ние приемаме даровете на тази богата земя, която ни дава дори повече отколкото ни се полага. Ние идваме от нея, ние сме част от нея, тя ни изхранва, предполагам, че би могла също и да ни закриля. Ако всичко върви добре.
Той избърса ръка в панталоните си от уерска кожа и с решителен вид се обърна към Ф’лар.
— Бих искал да проведа няколко собствени експеримента, Предводителю на Уейр. Разполагаме с каци и всичко, което една Фермерска Работилница…
— Разбира се — усмихна се облекчено Ф’лар. — Ще ви сътрудничим по всякакъв начин, с ларви, с Нишки, с каквото пожелаете. Но поне, вие разрешихте един проблем, за който нямах отговор.
Андемон учтиво повдигна вежди.