— Дали ларвите могат да се приспособят към условията на северния континент?
— Могат, Предводителю, могат — мрачно отвърна Фермерът.
— Не би трябвало да смяташ, че това е главния проблем, Ф’лар — каза Ф’нор.
— О? — това прозвуча почти като предизвикателство към кафявия Ездач. Ф’нор се поколеба, чудейки се дали Ф’лар бе загубил доверие в него, независимо от това, което Лесса му бе казала по-рано.
— Наблюдавах Майстор Андемон и си спомних моята собствена реакция към ларвите. Едно е да се каже, да се узнае, че те са разрешението на проблема. Но друго… съвсем друго е да накараш обикновения човек да го приеме. Както и обикновения Драконов ездач.
Андемон кимна в знак на съгласие и ако се съдеше по изражението на лицето на Менестрела, Ф’нор разбра, че не бе единственият, който очакваше съпротива.
Но Ф’лар се усмихна и седна на ръба на най-близката каца.
— Точно затова извиках Андемон тук и го посветих в нашия проект. Нужна ни е помощ, която само той може да ни даде, щом приемете нещата по този начин. Колко време, Майсторе, е нужно да се напълни с ларви една нива?
Андемон потъна в мисли. Поклати глава и призна, че не може да прецени.
— Веднага щом една нива се зарази с ларви, ние я изгаряхме до основи, за да попречим на червеите да се разпространяват.
— Значи трябва да открием първо колко време ще е нужно!
— Ще се наложи да почакате до пролетта — припомни му Фермера.
— Защо? Можем да донесем ларви от южния.
— И къде ще ги пуснете? — попита язвително Менестрелът.
Ф’лар се ухили:
— В Холд Лемос.
— Лемос?
— Че къде другаде? — и Ф’лар погледна самодоволно. — Горите са най-трудните райони за защита. Асгенар и Бендарек са решени да ги запазят, а и двамата са достатъчно гъвкави, за да приемат едно такова нововъведение и да го приложат на практика. Вие, Майсторе, имате най-трудната задача. Да убедите вашите хора да спрат да унищожават ларвите…
Андемон вдигна ръка:
— Първо трябва да проведа моите наблюдения.
— Но, разбира се, Майстор Андемон — усмивката на Ф’лар стана по-широка. — Аз съм сигурен за изхода. Нека Ви напомня за вашето първо пътуване до Южния.
Тогава говорехте за тучните ниви, необикновения размер на дърветата и храстите, които се срещат и в Северния, богатата реколта и сладостта на плодовете. Това не се дължи само на умерения климат. Тук, в Северния също има подобни зони. Дължи се на… — Ф’лар насочи пръст първо към Андемон, после и към каците — на стимулиращото действие и защита на ларвите.
Андемон не бе съвсем убеден, но Ф’лар не продължи да настоява.
— Сега, Майстор Андемон, Менестрелът ще ви помага с всичко, с което може. Вие по-добре от нас познавате хората си и знаете кому да се доверите. Бих желал да го обсъдите с най-доверените си Майстори — колкото повече от тях го приемат, толкова по-добре! Не бива да проваляме тази възможност поради липса на последователи. Може да сме принудени да чакаме, докато Старовремците умрат — засмя се кисело Ф’лар. — Предполагам, че Уейровете не са единствените, които се карат с тях. Предстои ни дълъг път…
— Да, ще има проблеми. — Важността на начинанието най-после бе оценена и от Фермера.
— Много при това — увери го Ф’лар весело. — Но крайният резултат е освобождение от Нишките.
— Ще са нужни Обороти и Обороти — каза Андемон, като улови погледа на Ф’лар и сякаш почерпил от това утеха, той изправи рамене. Бе спечелен за каузата.
— Да, може да отнеме доста Обороти. Но първо и Ф’лар лукаво се усмихна — трябва да спрете вашите фермери от изтреблението на нашите спасители.
През загрубялото лице на Андемон премина изражение на изненада и възмущение, което бързо се смени от нерешителна усмивка, когато осъзна, че Ф’лар го занася. Очевидно Водачът на Фермерите не бе свикнал на подобно отношение.
— Като се сетя само за нещата, които ще трябва да преписвам наново — оплака се Менестрелът — и ожаднявам. — Той тъжно погледна празната вече бутилка.
— Разбира се, че ще трябва да се полее — отбеляза Лесса и косо изгледа Робинтън. После хвана Андемон за ръка и го поведе навън.
— Чест е за мен, милейди, но трябва да надзиравам полската работа, а и да се заема с изследванията — той се дръпна от нея.
— Поне едно питие? — замоли го тя и очарователно се усмихна.
Водачът на фермерите прокара ръка през косата си, очевидно неспособен да откаже.
— Тогава само едно.
— За да полеем решението за съдбата на Перн — каза Менестрелът и сниши глас до гробовен бас като загледа важно и самодоволно, с което удивително заприлича на Лорд Гроге от Форт.