Ф’лар се надяваше Р’март от Телгар да дойде. Той и Г’нариш от Игън бяха най-младите от Старовремците, а и най-малко закостенели. Имаха обаче склонността да застават на страната на своите съвременници в повечето спорове срещу Ф’лар и Т’бор. Но напоследък Ф’лар забелязваше, че двамата симпатизираха на някои негови предложения. Би ли могъл да използва този факт като предимство днес… Тази вечер? Щеше му се Лесса да можеше да дойде с него, понеже тя беше способна да оказва мисловно въздействие върху противниците си и можеше да влиза в контакт с другите Дракони. Но трябваше да внимава, тъй като ездачите можеха да заподозрат, че са манипулирани. Мнемент вече бе в Конуса на самия Уейр Форт и се отправи към терасата на Старшата кралица. Фидрант на Т’рон не беше тук, за да пази Кралицата на партньорката му, както правеше Мнемент. Или може би Мардра, Старшата на Уейра я нямаше. Тя също толкова бързо, колкото и Т’рон намираше за какво да се докачи и спори, въпреки че някога не беше толкова сприхава. В онези първи дни, когато Уейровете дойдоха в тяхното време, тя и Лесса бяха много близки. Но приятелството на Мардра постепенно се превърна в силна омраза. Мардра бе хубавица, със закръглено силно тяло и докато не беше и наполовина толкова дашна, както Килара от Южния Уейр, тя беше много търсена от бронзовите ездачи. По природа имаше собственически наклонности и, както Ф’лар по-късно осъзна, не бе особено интелигентна. Лесса, нежна и странно чаровна, вече бе легенда, заради онзи грандиозен поход между времената. Тя несъзнателно отвличаше вниманието от Мардра. Мардра очевидно не бе отчела факта, че Лесса не се и опитваше да съблазнява който и да било от любимците й и изобщо не флиртуваше с мъжете (за което Ф’лар бе изключително доволен). А като се прибави и нелепото обстоятелство за техния общ Руатски произход, Мардра започна да питае омраза към Лесса. Тя сякаш чувстваше, че Лесса — единствената оцеляла от този Род — нямаше право да прехвърля правата си върху Холд Руат в полза на младия Лорд Джаксъм. Не че една стопанка на Уейр можеше да притежава Холд или пък би желала. А изворите на омразата на Мардра към Лесса бяха несъстоятелни. Лесса нямаше контрол върху красотата си нито бе имала реален шанс да оглави Холд Руат. Съвсем правилно бе, че жените не бяха допуснати на тази среща. Сложи Мардра в една стая с Лесса и ето ти проблеми! Добави и Килара от Южния Уейр, която много обичаше да създава дрязги, водена от елементарното удоволствие да привлече вниманието на останалите, като ги предизвиква, и нищо няма да бъде постигнато. Надира от Игън Уейр харесваше Лесса, но някак безучастно. Бедела от Уейр Телгар беше тъпа, а Фана от Иста — мълчалива. Мерика от Високите Хълмове беше също толкова намусена, колкото и Предводителят на Уейра й Т’къл.
Тази работа трябваше да я свършат мъже!
Ф’лар благодари на Мнемент, докато слизаше по топлото му рамо към терасата. Препъваше се, защото токовете на ботушите му се закачаха в неравностите на скалите по ръба.
Т’рон можеше поне да постави светилници, помисли си гневно Ф’лар, но се овладя. Още един номер, за да доведе човек до възможно най-инертно състояние.
Лорант, Старшата драконова кралица на Уейр Форт, тържествено поздрави Ф’лар при влизането му в главната зала на Уейра. Той приветливо отвърна на поздрава и потисна облекчението си, че няма никаква следа от Мардра. Щом Лорант е така официална, значи Мардра не е в настроение. Несъмнено жената сега се мусеше зад завесата между Уейра и спалнята. Може би този неудобен за среща час да е бил нейна идея. Беше след часовете за вечеря в Западното крайбрежие и също твърде късно за нещо повече от вино за тези от по-късните часови зони. Така тя избягваше необходимостта да се прави на домакиня.
Лесса никога не би прибягнала до такава подла стратегия. Ф’лар знаеше колко пъти импулсивната Лесса отвръщаше остро, когато Мардра снизходително я поучаваше. Всъщност Лессиното търпение спрямо надменната Стопанка на Форт беше учудващо, като се има предвид избухливостта й. Ф’лар предполагаше, че неговата партньорка се чувства отговорна за отделянето на Старовремците от дома им. Но крайното решение да се преместят напред във времето си беше тяхно.
Е, щом от признателност Лесса можеше да понася високомерието на Мардра, то Ф’лар би се опитал да се спогажда някак си с Т’рон. Той знаеше как успешно да се сражава с Нишките и в началото Ф’лар научи доста от него. Така, в преднамерено приветливо състояние на духа, той тръгна по малкия коридор към Съвещателната зала на Уейр Форт.