Когато те излязоха от Стаите, Андемон се обърна към Лесса:
— Ако не е нахално от моя страна, онази млада жена — Бреке, — която изгуби Кралицата си… как е тя?
Лесса се поколеба само секунда:
— Ф’нор ще може да ви отговори по-добре, отколкото аз. Те са партньори.
Ф’нор трябваше да се приближи:
— Тя беше болна. Да загубиш Кралицата си е огромен шок. Но вече се оправя и няма намерение да се самоубива.
Водачът на фермерите спря и втренчено изгледа Ф’нор:
— Това би било немислимо!
Лесса улови погледа на Ф’нор и той си спомни, че говори с външен човек.
— Да, разбира се, но такава загуба е трудно поносима.
— Така е. Тя сега заема ли някаква длъжност? — бавно изрече Фермера, после побърза да добави. — Тя е от моя Занаят, разбирате ли, и ние…
— Тя е обичана и уважавана от всички Уейрове — намеси се Лесса, когато Андемон се запъна. — Бреке е от малцината, които могат да чуват всички Дракони. Тя винаги ще се радва на висока почит от страна на Драконовите хора. Може, ако реши, да се завърне в своя дом…
— Не! — Водачът на фермерите бе категоричен.
— Сега Бреке принадлежи на Уейра си! — каза Ф’нор, който бе изтръпнал преди да чуе категоричния отказ на Фермера.
Лесса бе леко изненадана от разпалеността с която говореха и двамата мъже. За миг бе решила, че Андемон ще иска да я вземе отново в нейния Занаят.
— Извинете, че бях така рязък, милейди! За нея би било трудно да живее отново сред нас — гласът му стана твърд и колебливостта му изчезна. — Какво стана с онази разпътна блудница?
— Тя… си живурка — прозвуча също толкова студено гласа на Лесса.
— Живурка? — Водачът на фермерите отново спря, пусна ръката на Лесса и ядосано я погледна. — Живурка значи? Гърлото й трябва да бъде прерязано, тялото й…
— Тя живее, Майсторе, като едно бебе — без разум и чувства. Води съществуване, затворена в собствената си вина! Драконовите хора не отнемат човешки живот!
Фермерът сурово погледна Лесса за миг, после бавно кимна. Любезно предложи ръката си на жената, когато тя му кимна да продължат.
Ф’нор не ги последва, защото събитията от този ден вече си казваха думата и той се чувстваше уморен.
Наблюдаваше ги, докато Андемон и Лесса отидоха при останалите на масата. Видя Лордовете от Лемос и Телгар да се приближават към тях. Литол и младия Джаксъм със своя бял Руат не се виждаха никъде. Ф’нор се надяваше, че Литол е завел Джаксъм в Холда. Сега той бе благодарен за онзи щастлив ден, когато бе открил огнените гущери. Тръгна бързо по стръмните стълби за Уейра си като копнееше да остане сам. Кант бе в Уейра, притворил почти всички клепки. Когато Ф’нор влезе и последната клепка се затвори. Ездачът облегна тялото си на шията на Дракона и потърси пулса в топлата мека плът на животното. „Дочу“ тихите мисли на обич на двата огнени гущера, свили се до главата на Бреке.
Той не можеше да прецени колко време остана така. Мозъкът му преповтаряше Впечатването, оздравяването на Бреке, постъпката на Джаксъм, вечерята, всичко което се бе случило в този богат на събития следобед.
Разбира се, имаше много работа, но той не можеше да се отдели от Кант.
Ясно си спомни шока на Андемон, когато човекът осъзна, че Ф’лар говори за края на Драконовите ездачи. И все пак, Ф’лар нямаше предвид точно това. Навярно имаше наум някакво друго решение.
Тези ларви — да, те унищожаваха Нишките, преди да успеят да се вкопаят и разпространят. Но бяха противни наглед и не предизвикваха нито уважение, нито благодарност. Не се виждаха и не бяха така величествени като Драконите. Хората не можеха да ги наблюдават докато те изтребват Нишките. Нямаше да изпитат удовлетворение, както когато гледаха Драконите, изгарящи още във въздуха смъртоносния враг. Ф’лар навярно си даваше сметка за това и знаеше, че хората се нуждаят от видимо доказателство за изтреблението на Нишките. Дали Ездачите щяха да останат само спомен? Не! Тогава биха се превърнали в по-големи паразити и от Нишките! Такова нещо би било немислимо за човек с достойнството на Ф’лар. Но какво ли имаше той наум?
Ларвите може би са отговора, особено след хилядите Обороти на приспособяване, но не бяха отговор приемлив за Пернезийците — били те холдъри, занаятчии, селяни или Драконови Ездачи.
Глава XVI
През следващите няколко дни Ф’нор беше твърде зает, за да се тревожи. Бреке възвръщаше силата си и бе настояла той да се заеме със задълженията си. Тя убеди Манора да й позволи да идва в Ниските Пещери, за да бъде полезна с нещо. Така Манора й даде няколко завеси, чийто пискюли трябвало да бъдат сплетени. По този начин Бреке отново стана част от колектива в Пещерите. Огнените гущери почти не я напускаха. Само Грал недоволно цвъртеше, когато Ф’нор трябваше да ходи по поръчки и й бе наредено да остане при Бреке.