Ф’лар правилно бе преценил, че Асгенар и Бендарек щяха да приемат всякакво предложение, стига то да спаси горите. Но недоверието и първоначалната съпротива, с която той се сблъска, му показа с каква трудна и непосилна задача се бе захванал. И Лордът и Занаятчията се отнесоха презрително към предложението му. Наложи се Н’тон да донесе малко живи Нишки — чуваше се как съскат — и да ги пусне в каца с разсади. Само след секунди ларвите изядоха Нишките по фелисните фиданки. Зашеметени, Асгенар и Бендарек приеха дори уверението на Ф’лар, че обгарянията и дупките от Нишките ще се заличат след ден-два.
Имаше много неща, които Драконовите Ездачи не знаеха за ларвите и Ф’лар трябваше да им разяснява: колко време било нужно да се засели един район с ларви, така че да се счита за „Нишкоустойчив“; продължителността на жизнения цикъл на ларвите и какво количество от тях е нужно, за да е сигурно, че съответният район е обезопасен.
И все пак бе решено да се започне с Холд Лемос — иглолистните дървета бяха много търсени за изработка на мебели, а пък бяха най-уязвими при Нишковалеж.
Тъй като предишните обитатели на Южния не се бяха занимавали с фермерство, те не оцениха наличието на ларвени сакове в южните гори. Сега в южното полукълбо бе есен, но Ф’нор, Н’тон и още един Ездач се съгласиха да скочат между времето в предишната пролет. Бреке също им помогна, понеже бе запозната с тогавашните дейности на Южния и им каза как да не се сблъскат с хора в миналото. Макар и от Фермерска Работилница, Бреке се бе посветила на грижи за болните като умишлено не се бе занимавала с фермерство, за да може да скъса връзките с предишния си живот.
Ф’лар не притесняваше Водача на Фермерите Андемон, но той бе решил да действа сякаш е получил вече неговото съгласие. На няколко пъти Андемон бе искал Нишки и ларви, които веднага му бяха доставяни, но все още не бе докладвал докъде е стигнал.
Водачът на ковачите Фандарел и Тери бяха информирани за проекта и за тях бе уредена нарочна демонстрация. Веднага щом преодоля първоначалното си отвращение към ларвите и ужаса от Нишките, Тери бе обхванат от ентусиазъм. При действията на ларвите, Ковачът само бе изръмжал. Коментарите му се ограничиха до презрителна насмешка към щипката с дълга дръжка, с която биваха хващани Нишките.
— Неефективно! Неефективно! Можете да го отворите само веднъж, за да хванете тия гадини! — рече докато се отправяше към чакащия го Дракон-куриер отнасяйки със себе си щипката.
Тери се опита многократно да ги увери, че Ковачът несъмнено е впечатлен и ще им сътрудничи по всякакъв начин. Това било един знаменателен ден. Думите му обаче бяха прекъснати от нетърпеливото мучене на Фандарел да тръгва и докато припряно се кланяше на излизане, той продължи да успокоява смутените Драконови ездачи.
— Мислих, че Фандарел ще реши, че поне ларвите са ефективни — отбеляза Ф’лар.
— Той бе онемял от удивление — предложи Ф’нор.
— Не! — и Лесса се намръщи. — Той бе вбесен поради липсата на ефективност.
Те се засмяха и се заеха с другите си работи. Същата вечер от Ковачницата пристигна един куриер с отмъкнатата щипка и с направо гениална добавка към нея. Бе оформена като луковица. Към нея бе прикрепена дълга дръжка, с която можеше да се отваря една клапа в тесния отвор на луковицата. Това се задействаше от един спусък поставен в самата цилиндрична дръжка. Тази клапа бе наистина гениална, защото след като се отвореше Нишките попадаха във вътрешната част на луковицата и не можеха да избягат, ако клапата се отвореше повторно.
Куриерът довери също на Ф’лар, че Ковачът си имал проблеми с далекосъобщителя. Жиците трябвало да бъдат покрити със защитен слой иначе Нишките ги прояждали. Фандарел бе пробвал с керамично и метално покритие, но не можеше да изработи достатъчно количество, поради липса на време. При честите Нишковалежи, цеховете му бяха претрупани от работа с поправките на огнехвъргачки, които или се задръстваха или се повреждаха. Наземните отряди се паникьосваха, ако уредите им откажеха по време на валежа и бе невъзможно да не се откликне на всеки зов за помощ. Лордовете, на които бе обещано, че ще имат далекосъобщител, който да свързва Уейровете с по-изолираните Холдове започнаха да настояват за бързи действия. А най-бързото действие според тях било… експедицията до Червената Звезда.