Робинтън бе скицирал описаното от Ф’лар на един лист, който подаде на Ларад.
— Трябва сам да се уверя в това — отвърна Телгарският Лорд без да отстъпва ни на сантиметър.
— Ще го видиш, уверявам те — рече Асгенар. — Бях очарован, когато сам наблюдавах това и ако… — той се усмихна — и финото му лице се изкриви в гримаса. — Уонзър намери време да направи още един далекогледен уред, ще искам един върху огненото било на Лемос. Нашето разположение е благоприятно за наблюдение на северното небе. Бих искал чрез този уред да гледам как се движат звездите, които се виждат само през лятото!
Ларад изсумтя в отговор.
— Не, прекрасно е — възпротиви се Асгенар, а очите му възторжено блестяха. После добави с променен тон:
— Ала аз не съм единственият, който се интересува от това. Всеки път, когато отида във Форт трябва да се карам с Мерон от Набол да ми даде да погледна през уреда.
— Набол?
Асгенар бе леко изненадан от ефекта, който предизвика случайната му забележка.
— Да, Набол винаги е при уреда. Очевидно е по-упорит от Ездачите да открие сам координати за Драконите — никой не сподели шегата му.
Ф’лар погледна въпросително Н’тон.
— Да, вярно е. Ако не беше Лорд… — и Н’тон сви рамене.
— Но защо? Той казва ли защо?
Н’тон отново сви рамене:
— Казвал, че търси координатите. Но и ние това правим. За сега няма достатъчно ясни белези. Само безформени маси, които са сиви и сиво-зелени. Не се променят, а щом е така дали това е земя? Или морета?
Н’тон почувства как расте напрежението в стаята и се размърда. — Най-често повърхността е забулена от плътни облаци. Направо обезкуражително!
— А Мерон обезкуражен ли е? — попита остро Ф’лар.
— Не съм сигурен, че ми харесва поведението ти, Бендън — каза Ларад със сурово изражение на лицето. — Изобщо не ми се виждаш упорит в търсенето на тези координати.
Ф’лар погледна Ларад право в очите:
— Мисля, че обясних вече какъв е проблемът. Ние трябва да знаем къде отиваме, преди да изпратим Драконите — той посочи огнения гущер кацнал на рамото на Ларад. — Ти се опитваш да обучиш гущера си. Можеш да разбереш колко е трудно… — Ларад се наежи, а гущерът му изсъска, въртейки очи. Но Ф’лар не се смути:
— Фактът, че в Архивите не се споменава за такъв опит в миналото, ясно показва че древните… които са конструирали този далекогледен уред и са знаели достатъчно, че да скицират небето над нас и нашите съседи… не са ходили до Червената Звезда. И сигурно са имали причина, доста основателна причина! Какво искаш от мен, Ларад? — попита Ф’лар спокойно, макар да бе обзет от възбуда. — Да потърся доброволци? Ти, ти и ти! — и Ф’лар посочи с пръст въображаеми хора. — Вървете, скочете чрез между до Червената Звезда. Координати ли? Съжалявам, момчета, такива няма. Кажете на Драконите си да хвърлят един поглед като идете там. Ако не се върнете, ще се жалваме на Червената Звезда за вашата смърт. Обаче, момчета, вие ще умрете, знаейки, че сте разрешили нашия проблем: Че хората не могат да идат до Червената Звезда!
Ларад се изчерви от сарказма на Ф’лар.
— Макар древните да не са оставили нищо по този въпрос за Червената Звезда — каза тихо Робинтън в напрегната тишина — те са осигурили местна защита — Драконите и ларвите.
— Точно сега, когато имаме нужда от защита нито едните, нито другите се оказват достатъчно ефикасни — отговори Ларад с горчив, унил тон. — На Перн е нужно нещо повече от обещания… и насекоми! — той бързо напусна Стаите.
Асгенар, който се канеше да протестира, понечи да го последва, но Ф’лар го спря.
— Сега той не е в състояние да мисли разумно, Асгенар — каза Ф’лар, с изопнато от тревога лице. — Ако днешната демонстрация не го е убедила, не зная какво повече можем да кажем или сторим.
— Той е притеснен за унищожаването на летните посеви — каза Асгенар. — Телгар се е разраснал, знаеш, Ларад прие повечето от по-низшите Холдъри, които са разочаровани от Нерат, Кром и Набол и прекъснаха васалните си задължения към тях. Ако посевите загинат, ще има много гладни хора… и проблеми и то повече, отколкото би могъл да поеме през зимата той.
— Но какво още да сторим? — попита Ф’лар отчаяно. Уморяваше се вече толкова лесно. Треската бе изцедила силите му и той намираше това свое състояние за по-гнетящо от останалите проблеми. Неотстъпчивостта на Ларад бе едно съвсем неочаквано разочарование. А с други хора бе имал повече късмет.
— Знам, че не можеш да пратиш някой слепешката до Червената Звезда — каза Асгенар, впечатлен от тревогата на Ф’лар. — Опитах се да обясня на моя Риал, къде искам да го изпратя. Той подивя от ужас, защото не може да види къде трябва да отиде. Само почакай, докато и Ларад започне да обучава гущера си. Той ще разбере. Виж, това което най-много го безпокои е факта, че вие не сте в състояние да предприемете поход до Червената Звезда.