Тя улови ръката му и нежно се усмихна, усмивка, която не разсея нейната печал. — Аз бях Занаятчийско чадо — поправи се тя. — Сега принадлежа на Уейра. — Бърд одобрително пропя, а Грал звучно се присъедини към него.
— Може да загубим подкрепата на някои Холдове през този Оборот — каза горчиво Ф’нор.
— Това не би променило нещата — каза тя. — Радвам се, че Ф’лар ще държи под око онзи Наболезиец. Той е с извратено съзнание.
Внезапно тя изохка и стисна пръстите на Ф’нор толкова силно, че ноктите й се впиха в кожата му.
— Какво има? — той загрижено я обгърна с две ръце.
— Той е с извратено съзнание — каза Бреке като уплашено го загледа. — Той също има огнен гущер — бронзов, на възрастта на Грал и Бърд. Знае ли някой дали той го обучава? Дали го обучава да ходи в между?
— На всички Лордове им бе показано как… — Ф’нор спря, уловил хода на мислите й. Бърд и Грал реагираха на уплахата на Бреке с нервни писукания и размахаха крилца. — Не, не, Бреке. Той не може — успокои я Ф’нор. — Гущерът на Асгенар е по-малък от неговия с около седмица. Казва, че му било трудно да праща своя Риал тук и там дори из собствения си Холд.
— Но Мерон има гущер по-отдавна. Би могъл…
— Набол? — Ф’нор изглеждаше скептично настроен. — Този човек няма никаква представа как се гледа гущер.
— Тогава защо толкова много наблюдава Червената Звезда? Какво друго може да има наум освен да прати гущера си там?
— Но той знае, че Драконовите ездачи няма да се опитат да изпратят Драконите. Откъде-накъде ще си въобразява, че един огнен гущер ще може да отиде?
— Той не вярва на Ездачите! — изтъкна Бреке, очевидно обсебена от тази идея. — Защо да вярва на някакво изявление, на думи? Трябва да кажеш на Ф’лар!
Той се съгласи, защото това бе единственият начин да я успокои. Тя все още бе толкова слаба. Клепачите й изглеждаха прозрачни, макар известна руменина да бе обагрила страните и устните й.
— Обещай ми, че ще кажеш на Ф’лар!
— Ще му кажа. Ще му кажа, но не посред нощ!
Когато на следващия ден трябваше да поведе ято Ездачи във времето чрез между за ларвени сакове в Южния, Ф’нор забрави за обещанието си и се сети за него чак вечерта. За да не я притесни, задето е бил толкова небрежен, той помоли Кант да говори с Лиот на Н’тон и да му предаде какъв е проблемът. Ако Бронзовият ездач на Уейр Форт видеше нещо, което да потвърди подозренията на Бреке, тогава вече щяха да кажат на Ф’лар.
Ф’нор има възможност да поговори с Н’тон на следващия ден, когато се срещнаха в едно откъснато поле в долината, която Ларад от Холд Телгар бе избрал за експеримента с ларвите. Полето, отбеляза Ф’нор с известна неприязън, бе засято с някакъв нов хибриден зеленчук, който бе деликатес и вирееше успешно само в по-планинските райони на Холдовете Телгар и Високите Хълмове.
— Може би има нещо вярно в предположенията на Бреке, Ф’нор — призна Н’тон. — Стражевите ездачи споменаха, че Набол след като дълго се взира през далекогледния уред, изведнъж се обръщал към гущера си и почвал да го гледа право в очите, докато създанието подивявало и се опитвало да се отскубне от него. Всъщност снощи горкото животинче пищейки отишло в между. Набол си тръгнал в лошо настроение като ругаел целия Драконов вид.
— Провери ли какво наблюдава?
Н’тон сви рамене:
— Снощи не бе много ясно. Имаше облаци. Единственото видимо нещо бе една фигура като дълга опашка… онова дето прилича на полуострова Нерат, но сочи на изток вместо на запад. И при това се виждаше съвсем за малко.
Ф’нор добре си спомняше тази фигура. Сива маса, оформена като дебела Драконова опашка, насочена в посока обратна на въртенето на планетата.
— Понякога — усмихна се Н’тон — облаците над звездата се виждат по-ясно от всичко, което се вижда отдолу. Например, оная вечер, имаше един облак, който приличаше на момиче. — Н’тон изрисува във въздуха очертанието на главата и тялото. — Момиче, което сплита косите си. Виждах добре главата й леко наклонена на ляво, полусплетената плитка и свободно падащата й коса. Очарователно.
Ф’нор продължи да си мисли за разказа на Н’тон, защото бе забелязал, че облаците около Червената Звезда образуват най-различни познати и непознати неща и често той повече се заглеждаше в тях, отколкото в самата звезда.
Това, което му каза Н’тон за поведението на гущера бе много интересно. Малките създания не бяха така предразположени към стопаните си, колкото Драконите. Когато се отегчаха или ги накараха да вършат нещо, което те не искат, имаха склонността да изчезват в между. Връщаха се след известно време, обикновено за вечеря, вероятно мислейки си, че хората забравят бързо. Грал и Бърд, явно се бяха отърсили от подобно поведение. Те със сигурност изпитваха силно чувство за отговорност към Бреке. Винаги някой от тях бе до нея. Ф’нор би се обзаложил, че Грал и Бърд са най-благонадеждната двойка огнени гущери на Перн.