Въпреки това, Мерон трябваше да бъде внимателно наблюдаван. Би било напълно възможно той да се държи господарски с гущера си. Съзнанието му, както каза Бреке, бе извратено.
Когато Ф’нор се прибираше в Уейра си вечерта, от коридора чу оживен разговор, въпреки че не можеше да долови ясно думите.
— Лесса е разтревожена — каза му Кант, докато прибираше криле, следвайки Ездача си.
— Когато живееш с един човек седем Оборота, знаеш какво му тежи — говореше настоятелно Лесса, когато Ф’нор влезе. Тя се извърна с почти виновно изражение, но като видя Ф’нор, придоби облекчен вид.
Той погледна към Бреке, но лицето й нищо не издаваше. Тя дори не му се усмихна на поздрава.
— За кого говореше, Лесса? — попита Ф’нор и сваля колана на туниката си. Метна ръкавиците на масата и прие чашата вино, която му наля Бреке.
Лесса тежко се отпусна на стола си, като избягваше погледа му.
— Лесса се бои, че Ф’лар може да се опита да ида сам на Червената Звезда — каза Бреке като го гледаше.
Ф’нор обмисли това, докато отпиваше от виното си:
— Ф’лар не е глупак, скъпи момичета. Един Дракон трябва да знае къде отива. А ние не знаем какво да кажем на Драконите. Мнемент също не е глупак — Ф’нор подаде чашата си на Бреке, за да му я напълни отново, и внезапно си представи облачното момиче на Н’тон със своите полусплетени коси.
— Той не може да отиде — каза Лесса дрезгаво. — Той е човекът, който сплоти Перн. Той е единственият, който може да обедини Лордове, Занаятчии и Драконови ездачи. Сега дори Старовремците му вярват. На него. На никой друг!
Ф’нор осъзна, че Лесса бе необичайно разстроена. Грал и Бърд кацнаха на дръжките на стола на Бреке, като тихичко чирикаха и переха крилца.
Лесса не обърна внимание на лудорийките им и като се пресегна през масата, сложи ръка върху ръката на Ф’нор, за да привлече вниманието му.
— Чу какво каза Менестрелът за чудесата. Спасение само за три дни! — погледът й бе мрачен.
— За никого не е спасение походът до Червената Звезда, Лесса!
— Да, но не знаем това със сигурност. Приели сме, че не можем само защото древните не са отишли там. И докато не докажем на Лордовете, те няма да приемат друга алтернатива!
— Още ли проблеми с Ларад? — попита съчувствено Ф’нор, като потриваше тила си. Изведнъж усети мускулите си необичайно схванати.
— Ларад ни създава достатъчно проблеми — каза горчиво тя. — Но по-добре той, отколкото Райд и Сифър. Те са дочули някакви слухове и искат незабавни действия.
— Покажете им ларвите!
Лесса рязко пусна ръката на Ф’нор и ядосано сви устни:
— Щом ларвите не успокоиха Ларад от Телгар, ще имат далеч по-малко въздействие върху тия стари самохвалковци! Не! Те… — и подчертавайки местоимението, тя изрази презрението си към старите Лордове — са на мнение, че Мерон от Набол е открил координати след нощи на наблюдение, а сега злобно ги крие от останалите на Перн.
Ф’нор се засмя и поклати глава:
— Н’тон наблюдава Мерон от Набол. Той нищо не е намерил. И нищо не би могъл да стори без наше знание. А и, разбира се, не му върви с огнения му гущер.
Лесса премигна и го погледна неразбиращо:
— С огнения му гущер?
— Бреке смята, че Мерон може да се опита да прати гущера си на Червената Звезда.
Лесса се изпъна на стола си, сякаш някой силно я дръпна, очите й се разшириха потъмнели, докато тя изгледа първо него, а после и Бреке.
— Да, това би било в негов стил. На него не му пука и би жертвал огнения си гущер, нали? А той е голям, колкото вашите — тя притисна ръка към устата си. — Ако той…
Ф’нор се изсмя с увереност, която изведнъж се оказа, че не изпитва. Лесса бе реагирала твърде сърцато на идея, която той смяташе за невероятна. Разбира се, тя нямаше огнен гущер и явно не можеше да прецени що за създания са те.
— Той може и да се опита — почувства се длъжен да каже ездачът.
— Н’тон го държи под око. Той самият не е намерил още координати и не мисля, че Мерон би имал повече късмет в това. А и той няма подходящият характер да се справи с един гущер. Не можеш просто ей така да им наредиш едно-друго по начина, по който говориш със слугите.
Лесса сви юмруци в израз на безсилие.
— Все трябва да има нещо, което да можем да сторим, Ф’нор, казвам ти, че знам какво му тежи на Ф’лар. Знам, че той се опитва да намери някакъв начин да отиде до Червената Звезда, ако ще само, за да докаже, че Лордовете нямат друга алтернатива освен ларвите!