— Той може и да реши да рискува главата си, скъпа моя Лесса, ала дали Мнемент иска?
Лесса изгледа Ф’нор с най-искрена омраза:
— Мислиш, че Ф’лар не би могъл да го накара? Бих искала да удуша Робинтън. Тази негова идея за тридневното спасение! Ф’лар непрекъснато мисли за това. Но не е Ф’лар човекът, който ще отиде до Червената Звезда — тя спря, хапейки устни и погледна към Бреке.
— Разбирам, Лесса — каза й Бреке съвсем бавно с немигащи очи докато я гледаше в отговор. — Да, разбирам те.
Ф’нор започна да разтрива дясното си рамо. Напоследък сигурно е бил прекалено често в между.
— Няма значение — каза внезапно Лесса с необичайна жар.
— Просто от цялата тази несигурност нервите ми са изопнати докрай. Забравете това, което казах. Само си въобразявам разни неща. Уморена съм… колкото сте вие и другите.
— Тук си права, Лесса — съгласи се Ф’нор. — Ние виждаме проблеми, които не съществуват. В края на краищата, още нито един Лорд не е дошъл в Бендън и не ни е поставил ултиматум. Че какво биха могли да сторят те? Ф’лар постъпва съвсем правилно като все повтаря за проекта с ларвите, но ще полудея ако го чуя още веднъж. Той несъмнено, бе откровен и с другите Предводители на Уейрове и със Занаятчиите, защото иска да е напълно сигурен, че всички знаят какъв е генералният план. Този път нищо няма да се обърка. Това е тайна на занаята, която няма да изчезне, дори някой да не е прочел Архивните кожи!
Лесса се надигна, а тялото й бе сковано. Тя облиза устни:
— Мисля, — каза тя тихо — че именно това ме плаши най-много. Той взима най-различни предпазни мерки, за да е сигурен, че за плана знаят всички. Просто в случай, че…
Тя спря и изхвърча от Уейра.
Ф’нор остана загледан след нея. Това обяснение за публичността на Ф’лар и неговите действия започна да придобива плашещи размери. Той, притеснен, се обърна към Бреке и се изненада, когато видя сълзи в очите й. Взе я в прегръдките си.
— Виж, ще си почина, ще похапнем и после ще ида до Уейр Форт. Сам ще видя Мерон. Бъди спокойна — и той успокоително я прегърна. — Ще взема и Грал със себе си. Тя е най-големия гущер. Ще видя дали би се съгласила да пътува. Ако изобщо някой гущер се навие да го стори, то това ще е само тя. Хайде, как ги се струва тази идея?
Тя се притисна до него и го целуна толкова пламенно, че той забрави смущаващите идеи на Лесса, забрави, че бе гладен и уморен и отвърна със страст на горещите й ласки.
Грал не искаше да остави Бърд, който се бе сгушил върху възглавничката до главата на Бреке. После пък Ф’нор не искаше да остави Бреке. След като се бяха любили всеотдайно тя му припомни, че имат и задължения. Щом Лесса бе достатъчно притеснена за Ф’лар, че да се довери на Бреке и Ф’нор, значи бе по-загрижена отколкото признаваше. Бреке и Ф’нор трябваше да приемат подобна отговорност, доколкото можеха.
Бреке много си я биваше да се товари с отговорности, помисли си Ф’нор, докато будеше Кант. Е, нямаше да му отнеме много време да се види с Мерон. Или да види дали Грал би се съгласила да отиде до Червената Звезда. Това, разбира се, бе по-добрата алтернатива, отколкото Ф’лар да направи това пътуване. Ако въобще бе възможно на малката гущерова кралица да й се внуши такова действие.
Кант беше в много добро настроение, докато те кръжаха първо над Уейр Бендън, а после се появиха от между над Звездните Камъни на Уейр Форт. По парапета на върха на Уейрния Конус бяха наредени светилници и зад Звездните Камъни се виждаха силуетите на няколко Дракона.
— Кант и Ф’нор от Уейр Бендън — обяви Кафявият Дракон в отговор на запитването на стражевия. — Тук са и Лиот и Зеления дракон, който е назначен в Набол — добави Кант, докато леко се приземяваше. Грал закръжа над главата на Ф’нор, преди да заеме мястото си на рамото на Ездача, изчаквайки Кант да иде при другите Дракони.
Н’тон се появи от сенките, а усмивката му бе поразкривена от отблясъците на светилниците по пътечката. Той кимна с глава към далекогледния уред.
— Той е тук, а огненият му гущер е в чудесно състояние. Радвам се, че дойде. Точно се канех да накарам Лиот да се свърже с Кант.
Бронзовият Наболезийски гущер започна да пищи притеснено и Грал нервно му отговори. Тя протегна криле. Ф’нор я погали по гърба, като издаваше звуци, наподобяващи гущеровите, което обикновено я успокояваше. Тя изпъна криле и почна да подскача от крак на крак, като комично въртеше очи.