— Кой е тоя? — властно попита Мерон от Набол. Сянката му се отдели от голямата скала, върху която бе монтиран далекогледния уред.
— Ф’нор — Помощник-водач на ято от Уейр Бендън — студено отговори Кафявият ездач.
— Нямаш работа в Уейр Форт! — каза Мерон с оскърбителен тон. — Махай се оттук!
— Лорд Мерон — каза Н’тон и застана пред Ф’нор. — Ф’нор от Бендън има същото право да е в Уейр Форт както и вие.
— Как се осмеляваш да говориш така на един Лорд?
— Той открил ли е нещо? — тихо попита Ф’нор Н’тон.
Н’тон сви рамене и тръгна към Наболезиеца. Малкият гущер започна да пищи, а Грал отново протегна криле. Мислите й бяха смесица от омраза и ярост, в която се долавяше и страх.
— Лорд Набол, вие използвате далекогледния уред още от мръкване.
— Ще го използвам толкова време, колкото реша, Драконови ездачо. Махайте се! Оставете ме!
Привикнал към незабавно подчинение на заповедите си, Набол отново се извърна към уреда. Очите на Ф’нор вече бяха привикнали към тъмнината и той видя как Лордът се навежда, за да погледне през окуляра. Видя също, че човекът здраво държеше своя гущер, въпреки че създанието се извиваше и дърпаше, за да избяга. Възбудените му писъци станаха още по-нервни.
— Мъничето е ужасено — каза Кант на Ездача си.
— Грал ужасена? — попита Ф’нор Кафявия Дракон сепнато. Той виждаше, че Грал е разстроена, но не разчиташе ужас в мислите й.
— Не Грал. Малкият брат. Той е ужасен. Човекът е жесток.
Ф’нор никога не бе чувал подобен укор от страна на своя Дракон.
Внезапно Кант наддаде силен рев, който стресна Ездачите, другите два Дракона и накара Грал да литне. Преди половината Дракони от Уейр Форт да се събудят и да зареват въпросително, тактиката на Кант бе постигнала търсения ефект. Мерон изтърва гущера си и освободено, създанието литна и отиде в между.
С яростен вик от подобно вмешателство, Мерон се спусна към Ездачите, но откри, че пътят му е блокиран от страховитата глава на Кант.
— Вашият Ездач ще ви върне обратно в Холда ви, Лорд Мерон — информира го Н’тон. — Не се връщайте повече в Уейр Форт!
— Нямаш право! Не можеш да ми отказваш достъп до този далекогледен уред, а ти не си и Предводител на Уейра! Ще свикам Конклава. Ще им кажа какви ги вършите! И ще бъдете принудени да действате. Не можете да се подигравате с мен! Не можете да измамите Набол с тия ваши увъртания и шикалкавения! Страхливци! Вие сте банда от страхливци! Винаги съм го знаел. Всеки може да отиде до Червената Звезда. Всеки! Ще ви улича в измама, вас кастрирани ренегати такива!
Зеленият дракон с почервенели от гняв очи го загреба с рамото си. Без да спира високопарните си обвинения, Лорда на Набол се хвана за ездачните ремъци и зае мястото си на шията на Зелената. Тя още не бе напуснала Звездните Камъни и Ф’нор вече бе при далекогледния уред, взирайки се към Червената Звезда.
Какво ли може да е видял Мерон? Или просто плещеше лишени от основание обвинения, само за да ги дразни?
Всеки път, когато видеше Червената Звезда и плътното й покривало от червеникавосиви облаци, Ф’нор изпитваше някакъв примитивен страх. А тази нощ страхът бе още по-силен — като студени иглички, които пробягваха от стомаха до гърлото му. Далекогледният уред показа сочещата на запад опашка от сива маса, която приличаше на размазан, гледан наобратно Нерат. После краищата на облаците го закриха. Тези облаци почваха да оформят нова фигура — но тази вечер това не бе момиче, което сплиташе коси. Беше един масивен юмрук, чийто сив палец бавно се затваряше върху заплашително свити пръсти, сякаш самите облаци искаха да хванат връхчето на сивото образувание. Юмрукът се затвори и после очертанията му се размиха; сега заприлича на един фасет от сложно устроеното Драконово око с полуспуснат за сън клепач.
— Какво ли може да е видял? — попита настоятелно Н’тон и потупа Ф’нор по рамото, за да привлече вниманието му.
— Облаци — каза Ф’нор и отстъпи назад, за да пусне Н’тон.
— Беше юмрук, а сега прилича на Драконово око. Облаци, това е всичко, което би могъл да види над онова образувание, което прилича на гледан наопаки Нерат.
Н’тон вдигна поглед от окуляра и облекчено въздъхна.
— Тези облачни образувания никъде не могат да ни отведат!
Ф’нор вдигна ръка за Грал. Тя послушно се отзова и когато заподскача на рамото му, той я спря, погали я нежно по главата и приглади крилата й. Задържа я на нивото на очите си и без да спира нежните ласки, започна да проектира образа на юмрука, който бе видял да се разстила бавно над повърхността. Той описа цвета — сиво-червен и бял, където трябва да са сгъвките на въображаемия юмрук. Ясно представи във въображението си пръстите, които се затваряха над полуостров Нерат. После си представи как Грал пътува чрез между към Червената Звезда и този облачен юмрук.