Ужас, страх, впечатления за силна горещина, стихиен вятър, изгаряща бездиханност. Той се олюля към Н’тон, а Грал ужасено изписка, скочи от ръката му и изчезна.
— Какво й стана? — попита Н’тон като задържа Кафявия ездач.
— Помолих я — и Ф’нор дълбоко си пое дъх, защото реакцията й го бе разтревожила — да отиде до Червената Звезда.
— Е, това беше идеята на Бреке!
— Но защо тя реагира така? Кант?
— Тя се боеше — поучително отговори Кант, въпреки че изглеждаше изненадан, колкото и Ф’нор. — Ти й даде ясни координати.
— Дал съм й ясни координати?
— Да.
— Кое ли ужаси Грал толкова? Ти не реагира така, когато чу координатите!
— Тя е млада и глупавичка. — Кант направи пауза, сякаш премисляше станалото. — Тя си спомни нещо, което я плаши — Кафявият дракон звучеше озадачен от този спомен.
— Какво казва Кант? — попита Н’тон, който не можа да проследи бързата размяна на мисли.
— Каза, че няма представа какво би могло да я уплаши. Казва, че било нещо, което тя си спомня.
— Спомня си? Че тя се излюпи едва преди няколко седмици.
— Един момент, Н’тон. — Ф’нор сложи ръка върху рамото на Бронзовия ездач, за да го накара да замълчи, защото бе поразен от внезапно хрумване. — Кант! — каза той и дълбоко пое дъх. — Ти каза, че координатите, които съм дал са ясни? Достатъчно ясни ли са… за теб да ме заведеш до онзи облачен юмрук, който видях?
— Да, получих представа за мястото, където искаш да отида — отговори Кант толкова уверено, че Ф’нор бе поразен. Но сега нямаше време да обмисля нещата.
Той здраво пристегна туниката си и подпъхна ръкавиците под маншетите.
— Връщаш ли се? — попита Н’тон.
— Тук веселбата свърши за днес — отговори Ф’нор толкова безгрижно, че чак се удиви. — Искам да се уверя, че Грал се е върнала читава при Бреке. Иначе ще трябва да се промъквам в Южния, до заливчето където тя се излюпи.
— Пази се тогава! — посъветва го Н’тон. — Тази вечер поне решихме един проблем: Мерон не може да накара огнения си гущер да иде до Червената Звезда преди нас.
Ф’нор се покачи върху Кант. Усука бойните юзди около китките си толкова здраво, че почти спря кръвообращението си. Махна на Н’тон и стражевия ездач, потискайки надигащата се възбуда, докато Кант го отвеждаше високо над Уейра. После се притисна към шията на Дракона и още веднъж омота юздите около китките си. Само това липсваше — да вземе да се изсипе в между по време на пътуването!
Кант се насочи право нагоре към гибелната Червената Звезда, която се виждаше високо в тъмното небе — сякаш щеше да лети дотам по въздух.
Ф’нор знаеше, че облаците се образуват от водни пари. Поне така беше на Перн. Но бе нужен въздух, който да задържа облаците. Някакъв въздух, който съдържа различни газове. Над равнините в Игън, където жълтите планини изпускаха вредни газове, човек можеше да се задуши от миризмата и от попадането им в дробовете. От младите огнени планини изтичаха други газове, които се стелеха над плитките западни морета.
Заедно с тях планините бълваха огън и разтопена лава във водата. Миньорите пък говореха за някакви други газове, затворени в земните кухини и рудници. Но един Дракон беше бърз. Секунда-две и в най-смъртоносната атмосфера на Червената Звезда, не би им навредила, защото Кант щеше веднага да се прехвърли в между, където щяха да бъдат неуязвими.
Трябваше само да достигнат до този юмрук, за да може Кант да огледа повърхността под облачната обвивка със силните си очи. Един поглед щеше да реши въпроса завинаги. И Ф’нор, не Ф’лар, щеше да направи това.
Той отново започна да изгражда в съзнанието си този безплътен юмрук, странните пръсти, които се затваряха над сочещото на запад сиво образувание върху загадъчната повърхност на Червената Звезда.
— Кажи на Рамот. Тя ще препредава това, което ние виждаме, на всички Дракони, Ездачи и огнени гущери. Ще трябва да се върнем малко назад във времето, в момента в който видях онзи юмрук на Червената Звезда. Кажи и на Бреке — и той внезапно осъзна, че Бреке вече знаеше, знаела е още когато така неочаквано го бе накарала да се любят. Явно затова Лесса им се бе доверила. Той не можеше да й се сърди. Преди седем Оборота, тя прояви достатъчно кураж да поеме подобен риск, като се върна във времето, за да доведе петте липсващи Уейра.