— Напълни си дробовете — посъветва го Кант и той усети как сам Драконът пое въздух със свистене.
Нямаше време да мисли за тактиката на Лесса, защото студът в между ги обгърна. Не усещаше вече нищо, нито меката кожа на Дракона до бузата си, нито юздите, врязали се в плътта му. Само студа! Никога не бяха оставали в черната бездна на между толкова дълго.
После те изскочиха от между и попаднаха в задушаваща горещина. Гмурнаха се в затварящият се тунел от облачни пръсти надолу към сивата маса. Внезапно се оказаха толкова близо до Нератското образувание, на разстояние равно на разстоянието, от което се виждаше Нератския полуостров на Перн при височинен бой с Нишки.
Кант понечи да разпери криле, но изпищя от болка и ги прибра назад. Звукът от прегъването на силните му предни крака, остана нечут в неописуемия рев на изпепеляващите ураганни ветрове, които ги засмукаха от относително спокойните долни течения. На Червената Звезда имаше въздух — изгарящ дробовете въздух, който се въртеше в жестоки огнени вихри. Безпомощните Дракон и Ездач бяха като перца пуснати от стотици дължини височина, за да бъдат подмятани и подхвърляни с ужасяваща сила. Докато се въртяха с мозъци, парализирани от шемета, в който бяха попаднали, Ф’нор зърна кошмарните сиви повърхности, към които ветровете ги запращаха, а после ги изхвърляха обратно. Нератският полуостров се оказа влажна, мазна сива маса, която пулсираше и клокочеше. После вихрите ги запратиха сред червеникавите облаци, в които се разпукваха сиви и бели петна, тук-там разкъсвани от масивни оранжеви ивици светлина. Хиляди горещи иглички опариха незащитената кожа на лицето на Ф’нор и се забиха в кожата на Кант, прониквайки през клепките в очите на Дракона. Смазващият грохот на циклона безмилостно отекваше в съзнанието им.
Изведнъж се озоваха в зловещото безветрие и парещата жар на въздушната фуния, която ги засмука към повърхността на звездата и те се понесоха осакатени и грохнали…
Обзет от болка, Ф’нор имаше само една-единствена мисъл, докато сетивата му едно по едно го предаваха. Уейрът! Уейрът трябва да бъде предупреден!
Грал се върна при Бреке и нададе жалостив вик, заравяйки се в ръцете й. Тя трепереше от страх, но мислите й представляваха такъв хаос, че Бреке бе неспособна да изолира причината за ужаса й.
Започна да милва и утешава малката кралица, опита се да я примами с парченца месо, но без никакъв ефект. Гущерът не можеше да се успокои. После Бърд прихвана тревогата на Грал и когато Бреке го нахока, възбудата и уплахата на Грал се усилиха.
Изведнъж в Уейра връхлетяха двете Зелени на Мирим — цвърчаха и пърхаха с криле — също заразени от безразсъдното поведение на малката кралица. След тях дотича Мирим придружена от Кафявия, който тръбеше и пляскаше с прозрачните си крилца.
— Но какво става? Добре ли си, Бреке?
— Съвсем добре съм — увери я Бреке и отблъсна ръката, която Мирим протягаше към челото й. — Просто са възбудени, това е. Посред нощ е, връщай се в леглото!
— Просто възбудени? — Мирим сви устни, както правеше Лесса, когато усещаше, че някой я будалка. — Къде е Кант? Защо са те оставили сама?
— Мирим! — тонът на Бреке стресна момичето. То се изчерви и сведе глава, като засрамено изгърби рамене, по начин, който Бреке не одобряваше. Бреке затвори очи, като се бореше с тревогата си, въпреки че възбудата на петте гущера бе огромна.
— Моля те, донеси ми малко силен клах!
Бреке стана и започна да облича ездаческите си дрехи. Сега петте гущера започнаха да вият, като се стрелкаха диво из стаята, сякаш се мъчеха да избягат от някаква невидима опасност.
— Донеси ми клах! — повтори Бреке, защото Мирим още стоеше и я гледаше като втрещена.
Преди Бреке да осъзнае грешката си, трите огнени гущера последваха момичето навън. Сега вероятно щяха да събудят хората от Ниските Пещери с тревожните си писъци. Тя извика, но Мирим не я чу. Пръстите й се бяха вкочанили от напрежение.
Кант не би тръгнал, ако усещаше че има някаква заплаха за Ф’нор. Кант има разум, казваше си Бреке, като се опитваше да убеди сама себе си. Той знае какво може и какво не може. Кант е най-големият, най-бързият и най-силният Кафяв дракон на Перн!
Той бе голям, почти колкото Мнемент, и горе-долу толкова умен.
Бреке чу металният зов на Рамот за тревога, в момента, в който получи невероятното съобщение от Кант.
Тръгнали са към Червената Звезда? По координатите на някакъв облак? Краката й се разтрепериха и тя залитна към масата. Успя да седне, но ръцете й се тресяха толкова силно, че не можа да си налее вино. С две ръце надигна бутилката към устните си и отпи. Помогна.