Някой болезнено я стисна през кръста. Тя се вкопчи в отпуснатото тяло на Ф’нор. Усети как и двамата ги отделят от шията на Дракона.
Чу някой да насърчава и окуражава Кант.
— Кант! Не си отивай!
Болката на Дракона като нож проряза мозъка й. Тя вдишваше и издишваше. Навън, навътре. За Ф’нор, за себе си и за Кант. Както никога досега осъзнаваше простата техника на дишането, чувстваше стягането на мускулите на диафрагмата, докато изтласкваше и поемаше въздуха.
— Бреке! Бреке!
Силни ръце я задърпаха. Тя се хвана за туниката от уерова кожа, която видя над себе си.
— Бреке! Той вече диша сам! Бреке!
Насила я отделиха от него. Тя се опита да се съпротивява, но виждаше всичко през кървава мъгла. Политна и ръката й докосна кожата на Дракона.
— Бреке! — пропитият с болка глас бе толкова слаб, сякаш идваше от огромно разстояние, ала все пак това бе Кант. — Бреке!
— Не съм сама! — и Бреке припадна, изтощена от усилията, които бяха спасили два живота.
Въртени от безумните вихри на ураганната атмосфера над кипящата си планета, спорите се приближаваха към Перн, теглени от гравитационните сили на останалите небесни тела в системата.
Нишките проникваха през атмосферната обвивка на Перн. От триенето те се нажежаваха и скоростта им намаляваше, а после се изсипваха върху повърхността на планетата като дъжд.
Драконите летяха и ги унищожаваха с огнения си дъх. Тези Нишки, които успяваха да се изплъзнат от крилатите животни биваха изгаряни и превръщани в безвредни прашинки от наземните отряди. Ако ли пък се вкопаеха пясъчните червеи и огнените гущери ги преследваха.
Така беше навсякъде, освен на източния склон на една плантация от широколистни дървета в северната част на планината. Хората там предпазливо се бяха изтеглили от Челния Фронт на Валежа. Те гледаха ужасени докато сребърния дъжд пронизваше листата и със съскане падаше върху почвата. Когато Челният Фронт премина над гребена на планината, мъжете се приближиха към мястото на Валежа крайно предпазливо. Горелките на огнехвъргачките, които носеха изпускаха слаб пламък.
Те поразръчкаха с метален прът една още димяща дупка от вкопаване на Нишки. Кафяв огнен гущер се стрелна от рамото на един от мъжете и чирикайки се упъти към дупката. Напъха любопитно нос в пръстта, а после с едно движение отново кацна върху специалната подплънка на рамото на своя собственик и се зае важно с тоалета си.
Неговият господар се усмихна на другите мъже:
— Няма Нишки, Ф’лар. Няма Нишки, Корман.
Предводителят на Уейр Бендън се усмихна и пъхна палци в ездачния си колан.
— И това е четвъртият Валеж без вкопаване и без въздушна защита, Лорд Асгенар?
Лордът на Холд Лемос кимна, а очите му блестяха:
— По целия склон няма вкопавания — той се извърна тържествуващ, за да погледне един от мъжете, който изглежда се колебаеше и му каза:
— Съмняваш ли се след като видя с очите си, Лорд Гроге?
Червендалестият Лорд на Холд Форт бавно поклати глава.
— Хайде, човече! — каза побелелият мъж с гърбав нос. — Какви още доказателства са ти нужни? Същото видяхме в долен Керуун, видяхме го в Телгарската Долина. Дори онзи идиот Винсът от Холд Нерат капитулира.
Гроге от Форт сви рамене, с което изрази ниското си мнение за Винсът — Нератския Лорд.
— Просто не мога да се доверя на шепа гърчещи се насекоми. Да разчиташ на Драконите е по-разумно.
— Но ти видя как ларвите изяждат Нишките! — настоя Ф’лар. Търпението му към този мъж вече се изчерпваше.
— Един мъж не може да възприеме — и Гроге се изпъчи — че трябва да бъде благодарен на ларвите.
— Не си спомням да си бил благодарен на Драконите — припомни му многозначително Асгенар.
— Не вярвам на ларвите! — повтори Гроге и издаде войнствено брадичка напред. Златният огнен гущер на рамото му тихо пропя и нежно потърка глава в бузата му. Изражението на човека леко се смекчи. После той се опомни и свирепо изгледа Ф’лар:
— През целия си живот съм вярвал в Драконите. Твърде съм стар, за да се променя, но сега ти управляваш планетата. Постъпи както искаш. Така или иначе ще го направиш!
Той закрачи към чакащия го Кафяв дракон, който бе местният куриер на Холд Форт. Огненият гущер на Гроге протегна златните си крила и докато пазеше равновесие замънка при неравната походка на Лорда.
Лорд Корман от Керуун стисна големият си нос и енергично се опита да издиша през него. Имаше смущаващият навик по този начин да си отпушва ушите:
— Стар глупак. Ще използва ларвите. Ще ги използва! Но просто не може да свикне с мисълта, че няма как да се отиде до Червената Звезда и да се унищожат Нишките още на тяхна територия. Гроге е боец. Не може да приеме, че ще трябва да седи барикадиран в своя Холд и да чака края на Валежа. Той обича да командва, сам да контролира всичко, както той си знае.