— Уейровете оценяват вашата помощ, Лорд Корман — започна Ф’лар.
Корман изсумтя и отново си отпуши ушите, после махна с ръка признателно на Ф’лар.
— Здрав разум. Защита на земята. Нашите деди са били малко по-умни от нас.
— Не знаех това — каза Асгенар и се усмихна.
— Аз пък знам, млади човече — отвърна решително Корман, а после колебливо добави:
— Как е Ф’нор? И… как му беше името… Кант?
Времето, през което Ф’лар гледаше да избегне прекия отговор вече бе отминало. Той успокоително се усмихна:
— Вече е на крака. Най-лошото мина — макар че Ф’нор никога нямаше да изгуби белезите на бузата си, където горещите частици се бяха забили чак до кокал. — Крилете на Кант оздравяват, но новата кожа се образува доста бавно. Приличаше на парче сурово месо, когато се върнаха, знаете. По тялото му нямаше местенце, освен там където, е лежал Ф’нор, което да не е било дълбоко обгорено. Сега целият Уейр скача, когато го засърби и поиска да бъде намазан с масло. А той е доста големичък и има доста за мазане. — Ф’лар се засмя, както за да успокои Корман, който изглеждаше притеснен слушайки за нараняванията на Кант, така и развеселен от спомена за гледката, който занимава целия персонал на Уейра.
— Значи животното ще може отново да лети?
— Така мислим. И пак ще се бие с Нишките — по-мотивиран, от който и да е от нас.
Корман откровено погледна Ф’лар:
— Разбирам, че ще са нужни Обороти и Обороти, за да заселим с ларви целия континент. За тази гора — и той посочи плантацията от широколистни фиданки — моя участък в Керуунските равнини и онази долина в Телгар отидоха всички ларви, които бяха донесени от Южния през този Оборот. Преди това дело да е завършено, аз отдавна ще съм мъртъв. Но, когато този ден дойде и цялата земя бъде защитена, какво ще правите вие, Драконовите хора?
Ф’лар погледна твърдо Керуунския Лорд, после се усмихна на Асгенар, който чакаше отговора му. Предводителят тихо се засмя:
— Тайна на занаята — рече той и видя как лицето на Асгенар се свива от разочарование. — Горе главата, човече! — посъветва го той и приятелски потупа Лорда на Лемос по рамото.
— Помисли малко! Досега би трябвало да си разбрал какво най-добре умеят да правят Драконите.
Мнемент внимателно кацна на малката ливада в отговор на повикването на Ездача си. Ф’лар се загърна с туниката си, подготвяйки се за полет.
— Драконите са най-подходящите същества за пътуване на Перн, добри ми Лордове. С тях може да се пътува най-бързо и да се отиде най-далеч. Трябва да изследваме и Южния континент, когато това Преминаване завърши и хората отново получат възможността да си починат. А има и други планети в нашето небе, които може да посетим.
Удивление и ужас се отразиха в очите на двамата Лордове. Те разполагаха с огнени гущери и когато Ф’нор и Кант правеха своя скок между планетите, незабавно узнаха какво се бе случило.
— Не може всички планети да са така негостоприемни като Червената Звезда — каза Ф’лар.
— Мястото на Драконите е на Перн! — рече Корман и изсумтя с големия си нос, за да наблегне на думите си.
— Наистина е така, Лорд Корман. Бъдете сигурни, че винаги ще има Дракони в Уейровете на Перн. В края на краищата това е техният дом. — Ф’лар вдигна ръка за сбогом и бронзовият Мнемент го понесе в небето.
Драконов показалец
Уейр Форт
Уейр Бендън
Уейр Високите Хълмове
Уейр Игън
Уейр Иста
Уейр Телгар
Уейр Южен
Уейр Форт:
Холд Форт (най-старият), Лорд Гроге
Холд Руат (следващият създаден), Лорд Джаксъм
Опекун на Лорда — Литол
Холд Южен Бол, Лорд Сангел
Уейр Бендън:
Холд Бендън, Лордове Райд и Торонас
Холд Битра, Лордове Сифър и Сигомал
Холд Лемос, Лорд Асгенар
Уейр Високите Хълмове:
Холд Високите Хълмове, Лорд Барген
Холд Набол, Лордове Факс, Мерон, Дектер
Холд Тилек, Лорд Отерел
Уейр Игън:
Холд Керуун, Лорд Корман
Части от Горен Игън
Холд Южен Телгар