— Един Уейр никога не може да има твърде много добри Бронзови, само за да ощастливява Кралиците — той се облегна назад, като с крайчеца на окото си наблюдаваше Т’бор, за да види реакцията му, когато Драконите завършват предаването на съобщението. Т’бор изведнъж леко потръпна, после сви рамене, а погледът му се премести от Д’рам към Т’рон и се върна на Ф’лар. Изглеждаше повече непокорен, отколкото готов да помага. Ф’лар се обърна към Д’рам:
— Ако имате нужда от подходящи момчета за Зелените ви Дракони, има един момък…
— Д’рам спазва традицията, Бендън — намеси се Т’рон. — Момчета от Уейровете са най-добри за Драконите. Особено за Зелените.
— О! — Т’бор изгледа кръвнишки Т’рон.
Д’рам припряно прочисти гърлото си и каза с твърде силен глас:
— Случи се така, че имаме цяла група подходящи момчета в нашите Ниски Пещери. След последното Впечатване в Уейра на Г’нариш останаха няколко, които той предложи да прехвърли в Уейр Иста. Така че, благодаря за любезността, Ф’лар. Много щедро наистина, като се има предвид, че сега в Бендън също се втвърдяват яйца. А както чувам има и Златно?
В тона на Д’рам нямаше и следа от завист за поредното Кралско яйце в Уейр Бендън. А Мират на Фана не беше снесла дори и едно Златно яйце, откакто бе дошла от старото време.
— Всички знаем щедростта на Бендън — изрече Т’рон подигравателно. Очите му се стрелкаха из стаята, избягвайки погледа на Ф’лар. — Той предлага помощ навсякъде. И се меси, където не е нужно!
— Не бих нарекъл това, което стана в Ковачницата „намеса“ — рече Д’рам, а лицето му придоби начумерено изражение.
— Мислех, че ще чакаме Т’къл и Р’март — каза Г’нариш, поглеждайки загрижено към коридора.
Значи Д’рам и Г’нариш, замисли се Ф’лар, са разтревожени от днешната случка.
— Т’къл е известен повече със срещите, които пропуска, отколкото с тези, които посещава — отбеляза Т’бор.
— Р’март винаги идва — каза Г’нариш.
— Да, но и двамата не са тук. И повече няма да чакам да им дойде кефа — обяви Т’рон, като се изправи.
— Тогава по-добре извикай Б’най и Т’реб — предложи Д’рам и тежко въздъхна.
— Те не са в състояние да дойдат на срещата — Т’рон изглеждаше изненадан от предложението на Д’рам. — Техните Дракони точно се върнаха от любовен полет при залез-слънце.
Д’рам се вторачи в Т’рон:
— Тогава защо определи срещата за тази вечер?
— По настояване на Ф’лар.
Т’бор се надигна да протестира, преди Ф’лар да успее да го спре, но Д’рам му махна да сяда и строго припомни на Т’рон, че сам той бе определил часа, а не Ф’лар от Бендън.
— Вижте, и без това сме тук — изрече Т’бор, като ядосано удари с юмрук по масата. — Хайде по-бързо да свършваме с това! В Южния Уейр сега е късна доба. Бих искал…
— Аз ръководя срещите в Уейр Форт, Южен! — каза Т’рон със сдържан глас, въпреки че усилието да обуздае гнева си си пролича от искрящите очи и пламтящото му лице.
— Тогава води! — отговори Т’бор. — Кажи ми защо един Зелен ездач е извел Дракона си от вашия Уейр по време, когато тя е била много разгонена?
— Т’реб не е знаел, че е била толкова…
— Глупости! — вметна Т’бор, гледайки свирепо Т’рон. — Ти все ни разправяш какъв голям традиционалист си и колко добре са обучени твоите ездачи. Така че не ми приказвай, че опитен ездач като Т’реб, не може да прецени състоянието на животното си.
Ф’лар си помисли, че не му е нужен помощник като Т’бор.
— Зелените си променят цвета доста очевидно — рече Г’нариш с известна неохота, както забеляза Ф’лар. — Обикновено цял ден преди да излетят за чифтосване.
— Но не и през пролетта — бързо изтъкна Т’рон. — Не и когато е изгубила апетит след изгаряне от Нишки. Това може да се случи много бързо. Както и стана. — Т’рон говореше високо сякаш силата на гласа му би ги убедила по-успешно от здравината на логиката му.
— Това се случва — бавно призна Д’рам, клатейки глава нагоре-надолу, преди да се обърне и види какво мисли Ф’лар.
— Приемам, че е възможно — отговори Ф’лар, като гледаше да задържи гласа си равен. Видя, че Т’бор отвори уста, за да протестира и го ритна под масата. — Обаче, според показанията на Майстор Тери, моят ездач неколкократно е настоял Т’реб да изведе Дракона си. А той си държал на своето да… да получи този нож.
— И ти уважаваш повече думата на човек от простолюдието отколкото тази на един ездач? — подскочи Т’рон при изявлението на Ф’лар, а лицето му изразяваше престорено възмущение и недоверие.