— Какво би спечелил един занаятчия, — и Ф’лар наблегна на титлата — давайки фалшиви показания?
— Тия ковачи са известни като най-големите скъперници на Перн — отговори Т’рон, сякаш това бе лично оскърбление. — Те са най-некоректни от всички занаятчии, когато дойде време да си платят честно десятъка.
— Един скъпоценен поясен нож не е предмет на облагане.
— Че каква е разликата, Бендън? — попита Т’рон.
Ф’лар отново изгледа Предводителя на Форт. Значи Т’рон се опитва да прехвърли вината върху Тери! Тогава знаеше, че ездача му е виновен. Защо просто не го признае и не го накаже? Ф’лар искаше да е сигурен, че такъв инцидент няма да се повтори.
— Разликата е, че този нож е бил изработен за Лорд Ларад от Телгар като дар за Лорд Асгенар от Холд Лемос по случай сватбата му след шест дни. Ножът не е бил на Тери, че да го дава или да го задържа. Той вече е принадлежал на един Владетел. Следователно, ездачът е бил…
— Естествено, че ще си с тоя ездач, Бендън — прекъсна го Т’рон с крива усмивчица. — Но за един ездач, един Предводител да вземе страната на Лорд срещу ездач… — и Т’рон се обърна към Д’рам и Г’нариш с безпомощно свиване на рамене.
— Ако Р’март беше тук, ти щеше да… — започна Т’бор. Д’рам му направи знак да млъкне.
— Ние не обсъждаме имоти и собственост, а това, което изглежда е грубо нарушение на дисциплината на Уейра — каза той с глас който заглуши протеста на Т’бор.
— Обаче, Ф’лар, ти наистина ли признаваш че Зелена, загубила апетит след изгаряне от Нишки, може внезапно и без предупреждение да се разгони?
Ф’лар усети, че Т’бор го подтиква да отрече такава възможност. Знаеше, че е допуснал грешка, дето изтъкна, че ножа е бил направен по поръчка за един Лорд. И че взе страната на Холд, необвързан с Уейр Бендън. Р’март трябваше да бъде тук, за да говори от името на Лорд Ларад. Значи Ф’лар бе проиграл шансовете си. Инцидентът толкова бе разстроил Д’рам, че той преднамерено си затваряше очите за фактите и търсеше всевъзможни смекчаващи вината обстоятелства. Ако Ф’лар би го принудил да види нещата ясно, щеше ли да докаже нещо на човек, нежелаещ да повярва, че Драконов ездач може да бъде виновен или да сгреши? Щеше ли да накара Д’рам да признае, че Занаятчиите и Лордовете също имат привилегии?
Той дълбоко пое дъх, за да овладее гнева, породен от безсилието което изпитваше:
— При тези условия трябва да призная, че е възможно една Зелена да се разгони, без да предупреди — до него Т’бор изруга под мустак. — Но точно поради тази причина Т’реб е трябвало да знае и да задържи своя Дракон в Уейра.
— Но Т’реб е ездач на Форт — започна Т’бор гневно, скачайки на крака. — И аз достатъчно пъти съм повтарял, че…
— Нарушаваш реда, Южен! — изрече високо Т’рон, като свирепо гледаше Ф’лар, а не Т’бор. — Не можеш ли да контролираш ездачите си, Ф’лар?
— Стига вече, Т’рон! — извика Д’рам и скочи на крака.
Докато двамата Старовремци гневно се гледаха, Ф’лар измърмори настоятелно на Т’бор:
— Не виждаш ли, че се опитва да ни ядоса? Не губи контрол!
— Ние се опитваме да уредим инцидента, Т’рон, — продължи твърдо Д’рам — а не да го усложняваме с неуместни забележки. След като ти си замесен в тази работа, може би е по-добре аз да ръководя срещата. С твое разрешение, разбира се, Т’рон.
За Ф’лар това беше мълчаливо признание, че Д’рам, колкото и да не му се искаше, все пак бе разбрал колко сериозен е инцидентът. Истинският Предводител се обърна към Ф’лар, а кафявите му очи бяха засенчени от безпокойство. Ф’лар таеше някаква надежда, че Д’рам може да е прозрял пречките, които издигаше Т’рон, ала следващите думи на Старовремеца го извадиха от заблуждението му:
— Не съм съгласен с теб, Ф’лар, че Занаятчията е постъпил правилно. Не, остави ме да довърша! Ние дойдохме на помощ във вашето тежко време като очаквахме да бъдем възнаградени за това и да ни помагате по най-добрия начин, но от обноските и от десятъка, отдаван на Уейровете от Холдовете и Занаятите, има какво още да се желае. Перн е много по-продуктивен, отколкото преди четиристотин Оборота, а в същото време това богатство не проличава в десятъка. Населението е четири пъти повече, отколкото по наше Време и съществува много повече обработваема земя. Това е една тежка отговорност за Уейровете и… — той спря и тъжно се усмихна. — Аз май се отплеснах. Достатъчно е да се каже, че щом един ездач е попаднал на нож, който му харесва, Тери е трябвало да му го подари. И то, както подобава — без въпроси и без колебания.
— Тогава… — и лицето на Д’рам леко се проясни. — Т’реб и Б’най щяха да си тръгнат преди Зелената да се разгони съвсем и Ф’нор не би се забъркал в такъв непочтен публичен скандал. Да, всичко е съвсем просто — и Д’рам изправи рамене сякаш за да намести тежестта от взетото решение. — Първата грешна постъпка е била от страна на занаятчията — той погледна към всеки един сякаш никой от тях не носи отговорност за това, което един занаятчия може да извърши. — Т’бор избягна погледа му и шумно удари с токове в каменния под.