Д’рам отново пое дълбоко дъх. Ф’лар горчиво недоумяваше дали приемането на едно такова решение не би създало бъдещи проблеми?
— Ние, разбира се, не можем да позволим да се повтори случай, в който една Зелена се извежда извън Уейра си, когато е разгонена. Или ездачи да се дуелират…
— Въобще не е имало дуел! — думите сякаш експлодираха от Т’бор.
— Т’реб е нападнал Ф’нор без предупреждение и го е промушил. Ф’нор дори не е изваждал ножа си. Това не е никакъв дуел! Това е нападение без предупреждение…
— Ездач, чиято Зелена е разгонена, не е отговорен за постъпките си — каза Т’рон високо, така че заглуши Т’бор.
— Да, но това е Зелена, която въобще не е трябвало да бъде извеждана от Уейра си, без значение как ще се опиташ да заобиколиш истината, Т’рон — каза Т’бор побеснял от безсилие. — Първата грешна постъпка е на Т’реб, не на Тери.
— Тишина! — вика на Д’рам го застави да млъкне, а Лорант ядосано се обади от Уейра си.
— Това е то! — възкликна Т’рон и се изправи. — Не искам да разстройвам Старшата си кралица. Получи се срещата, Бендън, и твоето… твоята жалба бе разгледана. Закривам срещата!
— Закриваш я? — повтори изненадано Г’нариш — но… но нищо не е свършено. — Предводителят на Игън погледна озадачено от Д’рам към Т’рон. — А ездачът на Ф’лар е бил ранен. Ако нападението е било…
— Колко лошо е ранен човекът? — попита Д’рам, като бързо се извърна към Ф’лар.
— Чак сега попита! — извика Т’бор.
— За щастие… — и Ф’лар предупредително хвърли суров поглед към Т’бор преди да се обърне към Д’рам, за да му отговори — раната не е сериозна. Той няма да изгуби способността да използва ръката си.
Г’нариш пое дъх със свистене:
— Мислех, че само е бил одраскан. Смятам, че ние…
— Когато Драконът на Ездача е разгонен… — започна Д’рам, но спря, когато видя яростта изписана на лицето на Т’бор и студеното изражение на Ф’лар. — Един Драконов ездач никога не бива да забравя отговорността към своя Дракон и своя Уейр! Това не бива да се случва отново. Ти, разбира се, ще говориш с Т’реб, Т’рон?
Т’рон леко разшири очите си при въпроса на Д’рам:
— Да говоря с него? Можеш да си сигурен, че няма да е обикновен разговор! Също и с Б’най!
— Хубаво — рече Д’рам с вид на човек, който е разрешил справедливо един сложен проблем. Той кимна към останалите. — Ще бъде разумно, ако ние, Предводителите на Уейрове, предупредим всичките си ездачи да внимават такъв случай да не се повтори. Накарайте ги да бъдат внимателни! Съгласни ли сте? — той продължи да кима, сякаш за да спести усилията на останалите. — И без това е достатъчно трудно да се работи с някои от тези високомерни Холдове и Занаятчии, без да им се даде повод да ни обвинят в нещо. — Д’рам въздъхна дълбоко и почеса главата си. — Никога не съм разбирал как простолюдието може да забрави колко много дължи на Драконовите ездачи!
— Човек научава много нови неща за четиристотин Оборота — отвърна Ф’лар. — Идваш ли, Т’бор? — прозвуча съвсем като команда.
— Моите почитания към вашите Стопанки на Уейрове, ездачи! Лека нощ!
Той излезе от съвещателната Зала. Т’бор вървеше плътно зад него, като ругаеше яростно, докато стигнат до външния коридор към терасата на Уейра.
— Този стар глупак греши, Ф’лар, и ти го знаеш!
— Очевидно е.
— Тогава защо не му…
— Да му натрия носа ли? — довърши Ф’лар, като спря и се обърна към Т’бор в мрака на коридора. — Ездачи на Дракони не се бият! Особено Предводителите!
Т’бор изпусна силно възклицание на върховно възмущение.
— Как можа да пропуснеш такава възможност? Като си помисля за времето, когато те критикуваха… Критикуваха нас… — Т’бор спря. — „Никога не съм можел да разбера как може простолюдието да забрави за всичко онова, което дължи на Драконовите ездачи“? — Т’бор изимитира надутата интонация на Д’рам. — Дали наистина иска да знае…
Ф’лар стисна Т’бор за рамото, когато реши, че чувствата на младия мъж стават прекалено силни.
— Как да кажеш нещо на човек, който не иска да слуша? Дори не можем да го накараме да признае, че Т’реб е сгрешил. Т’реб! Не Тери. Не и Ф’нор. Но не мисля, че ще има още един такъв пропуск и точно това ме тревожи най-много.