— Какво? — Т’бор озадачено изгледа Ф’лар.
— Това, че такъв инцидент е могъл въобще да се случи ме тревожи много повече, отколкото кой е крив и защо.
— Логиката ти е също толкова неразбираема, колкото и тази на Т’рон.
— Просто е. Драконовите ездачи не се бият. Предводителите не могат. Т’рон се надяваше аз да подивея дотолкова, че да загубя контрол. Мисля, че той се надяваше да го нападна.
— Едва ли говориш сериозно! — Т’бор беше направо потресен.
— Помни, че Т’рон се смята за старши Предводител на Уейр на Перн и следователно за непогрешим.
Т’бор издаде силен звук. Въпреки това, Ф’лар се засмя.
— Невероятно е, — продължи той — но никога не съм имал повод да го предизвиквам. И не забравяй, че Старовремците ни научиха на много неща за боя с Нишките, които ние със сигурност не знаехме.
— Ха, нашите Дракони са много по-големи от тези на Старовремците!
— Това не е най-важното, Т’бор. Ти и аз, съвременните Водачи, имаме някои очевидни преимущества пред тях — размер на Драконите, броя на Кралиците, които нямаме интерес да споменаваме, защото това само допълнително би влошило отношенията. Все пак, ние не можем да се бием с Нишките без Старовремците. Ние повече имаме нужда от тях, отколкото те от нас. — Ф’лар горчиво се усмихна на Т’бор. — Д’рам частично бе прав. Един Драконов ездач никога не трябва да забравя своята отговорност. Когато Д’рам каза „към своя Дракон, към своя Уейр“ — той сбърка. Нашата изначална и основна отговорност е към Перн и към хората, които разчитат на нашата защита.
Те бяха стигнали до терасата и видяха как Драконите им скочиха от хълма, за да ги посрещнат. Пълен мрак цареше вече над Уейр Форт, което подсилваше умората, обзела Ф’лар.
— Ако Старовремците са се затворили в себе си, то ние — Бендън и Южен — не можем да го направим. Ние познаваме нашето Време, разбираме нашите хора. И някак ще трябва да накараме Старовремците също да ги разберат.
— Да, но Т’рон не беше прав!
— А ние по-прави ли щяхме да бъдем, ако го бяхме принудили да го признае?
Т’бор преглътна гневния си отговор и Ф’лар се надяваше, че недоволството му се разсейваше. Добро сърце имаше Предводителят на Южния Уейр. Той беше чудесен ездач, великолепен боец и неговите Ята го следваха без колебания. Не бе така силен на земята; обаче, с леки напътствия бе превърнал Южния Уейр в продуктивен и самоиздържащ се. Той инстинктивно разчиташе на Ф’лар и Бендън за помощ и дружба. Част от това беше заради трудния и заядлив характер на Стопанката на Южния — Килара, смяташе Ф’лар. Понякога той съжаляваше, че Т’бор се оказа единствения Бронзов ездач, който можеше да се справи с тази жена. Чудеше се какви бяха тези невидими здрави връзки между тях двамата, защото Орт на Т’бор винаги успяваше да изпревари останалите Бронзови, за да лети с Придет — кралицата на Килара. Макар да бе всеизвестно, че Килара приемаше много мъже в леглото си.
Т’бор може и да беше избухлив и не най-дипломатичния поддръжник, но поне беше лоялен и Ф’лар му беше благодарен. Ако само си беше сдържал яда тази вечер…
— Е, ти обикновено знаеш какво вършиш, Ф’лар, — неохотно призна Южният Водач — но не мога да разбера Старовремците, а и напоследък не съм сигурен, че ми пука.
Мнемент се завъртя покрай терасата и протегна крак. Зад него, двамата мъже чуха Орт, който пляскаше с криле, за да се задържи във въздуха.
— Предай на Ф’нор да не се притеснява и да се оправя. Знам, че той е в добри ръце при вас, в Южния — каза Ф’лар, докато се катереше по рамото на Мнемент и го побутна да направи път на Орт.
— Ще го оправим за нула време. Ти имаш нужда от него — отговори Т’бор.
Така е, помисли си Ф’лар, докато Мнемент се издигаше от конуса на Уейр Форт, имам нужда от него. Можех да използвам разумните му съвети тази вечер. Можех да използвам неговия ум срещу обидните опити на Т’рон да прехвърли вината на друг.
Е, ако някой друг ездач, беше ранен при същите обстоятелства, той пак не би могъл да вземе Ф’нор. А Т’бор с неговия избухлив нрав щеше да присъства и Т’рон щеше да си играе с него, както си иска. Честно казано, не можеше да вини Т’бор. И той изпитваше същото изгарящо желание да накара Старовремците да приемат фактите в техния истински вид. Но не можеш да заведеш един Дракон на място, което никога не си виждал, точно както и изблиците на Т’бор не биха помогнали. Странно, Т’бор не беше толкова докачлив като ученик, нито когато беше помощник-водач на ято в Уейр Бендън. Това, че бе станал партньор на Килара го бе променило, тази жена беше способна да го подлуди. Тя можеше да подлуди и Д’рам.