Ф’лар се забавляваше, представяйки си образа на русата, сладострастна Килара да съблазнява жилавия Старовремец. Не че някога бе заглеждала Истинския водач. И със сигурност не би останала при него. Ф’лар бе доволен, че я преместиха от Бендън. Не беше ли открита тя по време на същия поход, когато намериха и Лесса? Откъде ли беше тя? А, да, от Холд Телгар. Като се замисли човек, тя беше кръвна сестра на сегашния Лорд. Добре, че Килара живее в Уейр. При леконравния й начин на живот, отдавна да са й прерязали гърлото в някой Холд или работилница.
Мнемент мина в между и кокалите на Ф’лар го заболяха от студа в това ужасно небитие. После, те се появиха над Бендънските звездни камъни и отговориха на поздрава на стражевия ездач.
Лесса нямаше да хареса доклада за срещата, помисли си Ф’лар. Ако Д’рам, който минаваше за честен човек, бе прозрял истината! Имаше усещането, че Г’нариш може би е разбрал. Да, Г’нариш беше притеснен. Може би следващия път, когато Предводителите се срещнат, Г’нариш щеше да застане на страната на съвременните ездачи.
Само дано да не е по повод като днешния, надяваше се Ф’лар!
Глава III
Рамот — златната кралица на Бендън — беше в Люпилните Градини, когато прие ужасения призив на Зелената от Холд Лемос.
— Нишки в Лемос! Нишки валят в Лемос! — предаде Рамот на всички Ездачи и Дракони, а звучното й тръбене проехтя из целия Конус.
Мъжете наизскачаха ужасени от леглата и ваните, настана суматоха преди още първият ек да бе заглъхнал. Ф’лар лениво наблюдаваше упражненията на учениците и бе облечен за бой, тъй като Нишките се очакваха късно този ден над Холд Лемос. Мнемент, неговия чудесен Бронзов, се приличаше на терасата, но сега се спусна надолу с такава скорост, че с крилото си заора пясъка. Ф’лар се качи на гърба му и те се отправиха към Наблюдателната Скала, още преди Рамот да се е дотътрила от Люпилната Пещера.
— Нишки в североизточен Лемос — докладва Мнемент, предавайки информацията, получена от Рамот, докато тя се отправи към терасата на Лесса. Драконите вече се стичаха от всеки Уейр, ездачите им навличаха бойните костюми и нарамваха торбите с огнен камък.
Ф’лар нямаше време дори да се учуди защо Нишките падаха часове преди разписанието и то в североизточната, вместо в югозападната част. Провери дали са се събрали достатъчно ездачи и излетя, за да подреди корпуса на бойното ято. Забави се само, колкото Мнемент да предаде на учениците да тръгват незабавно към Лемос, за да вземат наземните екипажи и да ги заведат на мястото. После Ф’лар каза на Дракона си да отведе ятото в между.
Нишките наистина валяха като огромна пелена, която се спускаше към крехките, едва разлистили се широколистни дървета — част от първия залесителен горски проект на Лорд Асгенар. Пищящи и нетърпеливи, Драконите се появиха от между, прелитайки ниско над гората, за да се ориентират преди да тръгнат нагоре и да посрещнат удара.
Невероятно, помисли си Ф’лар, но успяха да стигнат до гората преди Нишките. Ездачът на онази Зелена ще получи всичко, което е по силите на Ф’лар да му даде. Мисълта за Нишките в тези широколистни насаждения смрази Предводителя повече, отколкото би го смразил един час прекаран в между.
Един Дракон изпищя точно над Ф’лар. Когато вдигна глава нагоре, за да види кое е раненото животно, Дракон и Ездач вече бяха отишли в между, където ужасният студ щеше да унищожи впилите се Нишки, преди да започнат да разяждат кожа и плът.
Ранен, минути след началото на атаката? При това атака, която бе така непредсказуемо рано? — Ф’лар изтръпна.
— Вириант, кафявия на Р’нор бе това — каза Мнемент на ездача си, докато се издигаше в търсене на цел. Той проточи вълнообразния си врат, оглеждайки гората да не би някъде да са започнали да се вкопават Нишки. После, предупреждавайки ездача си, той прибра крила и връхлетя върху един особено плътен пасаж, където уби скоростта така рязко, че можеше да си счупи врата. Докато бълваше огън, Ф’лар го гледаше и се усмихваше доволно при вида на Нишките, които се превръщаха в черни сажди и се понасяха безвредни надолу към гората.
— Пострадало е крилото на Вириант — каза Мнемент, като отново се заиздига нагоре. — Той ще се върне. Имаме нужда от него. Тези Нишки валят не на място.
— Не на място и не навреме — каза Ф’лар и стисна зъби срещу свирепия повей при издигането. Ако нямаше навика да праща Дракон-известител в Холда, където се очакваше Нишките да валят…