Мнемент му даде време колкото Ф’лар да осигури захват и рязко зави към нов пасаж. Зловонието на огнения му дъх почти задуши Ф’лар. Той вдигна ръка, за да предпази лицето си от горещите сажди-Нишки. После Мнемент извърна глава за поредното блокче огнен камък, преди отново да връхлети с главозамайваща скорост върху Нишките.
Нямаше време за размисъл — трябваше да се действа. Пикиране. Огън. Огнен камък за Мнемент. Извикай ученика за поредния чувал. Хвани го сръчно във въздуха. Лети над воюващите ята, за да провериш сторя. Огнени цветя разцъфват в небето. Осветени от слънцето зелени, сини, кафяви, бронзови, Драконите сменят посоката си, издигат се, спускат се, горят Нишките. Ф’лар забеляза още едно животно да отива в между. Напрегнато зачака дали ще се появи отново или Мнемент ще докладва, че се е оттеглило от боя. Част от съзнанието му отчиташе броя на ранените, друга следеше за строя на ятата, коригирайки го, когато Ездачите започваха да се застъпват или прекалено да разтягат редиците. Внимаваше също за Златния триъгълник на кралиците, който ловеше пропуснатите от по-горните нива Нишки.
Когато те престанаха да валят, Драконите се заспускаха надолу, за да помогнат на наземните отряди от Холд Лемос. А Ф’лар изропта от доклада на Мнемент.
— Девет незначителни одрасквания, четири прищипани крила, две тежки натъртвания — на Сорнет и Релт и двама ездачи с обгорени лица.
Прищипаните крила бяха съвсем излишни наранявания. Ездачите си оставяха много малко пространство. Това не беше състезание, а бой! Ф’лар скръцна със зъби…
— Сорнет казва, че на излизане от между са попаднали на пасаж, който не е трябвало да бъде там. Нишките не падат на обичайното място — каза Бронзовият. — Ето защо Релт и Т’гор са пострадали. — Това не успокои Ф’лар, тъй като той знаеше че Т’гор и Р’мел са добри ездачи.
Как може Нишките да валят в североизточната част сутринта, когато се очакваха да валят вечерта и то в югозападната част?! — чудеше се той, обзет от тревога и безсилие.
Машинално помоли Мнемент да извика Кант при тях. Ала после си спомни, че Ф’нор беше ранен и се намираше в другия край на планетата, в Южния Уейр.
Ф’лар дълго и цветисто руга. Искаше му се Т’реб от Уейр Форт и Водача му Т’рон да отидат на вечна разходка в между. Защо Ф’нор трябваше да отсъства в такъв момент? Това, че Предводителят на Уейр Форт се опита да прехвърли вината за боя от своя виновен ездач върху Тери все още дълбоко измъчваше Ф’лар. Възможно най-кухия и нелеп начин, по който Т’рон можеше да подходи!
— Ламант лети добре — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.
Ф’лар толкова се сепна от неочакваната намеса, че по инерция погледна към младата Кралица.
— Имахме късмет, че успяхме да съберем толкова Дракони днес! — каза той развеселен от надутия тон на Бронзовия, въпреки останалите си грижи. Ламант бе кралица от второто поколение на Мнемент и Рамот.
— Рамот също лети добре за кралица, която така скоро е излязла от Люпилните Градини. Тридесет и осем яйца и още една Кралица! — добави Мнемент без капка скромност.
— Ще трябва да измислим нещо за тази трета Кралица. Мнемент избоботи. Рамот не обичаше да дели Бронзовите от своя Уейр с твърде много Кралици, въпреки факта, че тя щеше да лети само с Мнемент. Многото Кралици бяха признак на плодовитост за един Бронзов и беше естествено Мнемент да се перчи. Уейр Бендън трябваше да поддържа повече от една Златна кралица, за да усмирява останалите Бронзови и да се подобрява породата като цяло. Но три Кралици!?
След срещата във Форт Уейр онази нощ, Ф’лар се разколеба да предлага новата кралица на някой от другите Предводители. Те вероятно щяха да го сметнат за каприз на Лесса или неспособност на Рамот да полага грижи за люпилото си. Все пак, Бендънските кралици бяха по-големи от тези на Старовремците, точно както и съвременните Бронзови. Може би Р’март от Телгар не би се обидил? Или Г’нариш? Ф’лар не можеше да се сети колко Кралици имаше той в Игън. Но се засмя, като си мислеше за изражението на лицето на Т’рон, когато чуе, че Бендън е подарил Драконова кралица.
— „Бендън е известен със своята щедрост, но какво ли се крие зад подобен ход?“ — би казал той. — „Не е традиционно!“
Обаче беше. Имало е прецеденти. Ф’лар далеч по-добре би се справил с язвителните забележки на Т’рон, отколкото със сръдните на Рамот. Той погледна надолу и видя блестящия триъгълник на кралиците и Рамот, която летеше с лекота, а по-младите животни трябваше да полагат усилия, за да не изостават.
Нишки да падат извън разписанието! Ф’лар скръцна със зъби. По-лошо, извън разписанието, което той толкова прилежно бе съставил от стотиците разпадащи се Архивни кожи, в усилията си преди седем Оборота да подготви своята незащитена планета. Разписания, горчиво си помисли той, които Старовремците възторжено приветстваха и използваха, въпреки че това едва ли бе традиционно. Просто полезно! Е, как може Нишки, които нямаха никакъв разум да се отклонят от разписанието, което следваха до секундата от седем Оборота насам? Как можеха да променят времето и мястото за една нощ? Последният Валеж на място под закрилата на Уейр Бендън, беше навреме и както се очакваше — в горен Холд Бендън.