Дали не беше разчел погрешно таблиците с разписанията? Ф’лар се замисли, а старателно начертаните карти ясно изплуваха в съзнанието му. Ако беше допуснал грешка, то Лесса щеше да я засече.
Той ще провери, два пъти ще провери, веднага щом се върне в Уейра. А междувременно, по-добре да се увери, че мястото на Валежа е претърсено от Фронт до Фронт. Нареди на Мнемент да намери Асгенар, Лорда на Холд Лемос.
Мнемент послушно заряза фриволния си начин на летене и стремглаво се заспуска. Ф’лар благодари на добрата си съдба, задето трябваше да се разправя с Лорд Асгенар от Лемос, а не с Лорд Сифър от Холд Битра или с Лорд Райд от Холд Бендън. Първият надуто би възроптал срещу тази несправедливост, а вторият би приел преждевременния Валеж като лична обида от страна на Ездачите. Понякога тези двамата подлагаха търпението на Ф’лар на изпитание. Истина е, че тези три Холда — Бендън, Битра и Лемос, добросъвестно даваха своя десятък, за да подпомагат Уейр Бендън, когато той беше единственият драконов Уейр на Перн. Но Райд и Сихър имаха неприятния навик при всяка възможност да напомнят на Бендънските ездачи за своята преданост. Благодарността е като лошо скроена туника, която се изтърква и се вмирисва, ако я носиш твърде дълго.
Лорд Асгенар от Холд Лемос, от друга страна, беше млад и само преди пет Оборота бе утвърден за Лорд от Конклава на Владетелите. Неговото държание към Уейра, който бранеше земите му от Нишки, беше добронамерено, без обидни напомняния за предишни услуги.
Мнемент се плъзна към Голямото Езеро, което отделяше Холд Лемос от по-горния Холд Телгар. Предният фронт на Нишките беше пропуснал младите иглолистни дървета, които очертаваха северния бряг. Мнемент се заспуска стремглаво и Ф’лар трябваше да се притисне към голямата му шия и здраво да улови бойните ремъци. Въпреки умората и тревогата си, той усети прилив на въодушевление, което винаги го обземаше, когато летеше с големия Бронзов дракон. Това странно сливане с животното срещу вятъра го караше да се чувства не просто като Ф’лар — Предводителят на Бендън, но някак си и като Мнемент — неизмеримо силен и невероятно свободен.
Върху възвишението, което гледаше към широката ливада и стигаше до Голямото Езеро, Ф’лар забеляза Зеления дракон. Лордът на Холд Лемос — Асгенар беше до него. Ф’лар язвително се усмихна на гледката. Нека Старовремците да не одобряват, нека да роптаят ядно, когато Ф’лар оставя Дракони извън Уейра, но ако не го бе сторил, Нишките щяха невидяни от никого да си валят над онези широколистни дървета. Дърветата — още една ябълка на раздора между Уейрове и Холдове. Ф’лар твърдо заставаше на страната на Холдовете. Преди четиристотин Оборота, такива горски насаждения не са съществували, не им е било позволено да виреят — твърде много зеленина за опазване. Е, Старовремците бяха достатъчно алчни, за да се възползват от дървесината, претоварвайки дърводелеца на Фандарел — Бендарек с поръчки. От друга страна, не биха позволили той да си образува своя собствена Занаятчийска Работилница. Вероятно защото — горчиво си помисли Ф’лар — Бендарек искаше да остане в района на широколистните гори на Лемос, а това би дало на Уейр Бендън още една Занаятчийска Работилница под неговата опека. В Името на Яйцето, Старовремците повече пречеха, отколкото помагаха!
Мнемент се приземи, пляскайки с криле, така че гъстата трева слегна от въздушната струя. Ф’лар се плъзна по бронзовия му врат и тръгна към Лорд Асгенар, а Мнемент избоботи одобрително към Зелената и ездача й — Ф’рад.
— Ф’рад иска да те предупреди, че Асгенар…
— Нищо живо не може да се промъкне през ятата на Бендън — изрече Асгенар вместо поздрав и Мнемент не можа да довърши мисълта си. Младият мъж бършеше сажди и пот от лицето си, защото той беше единствения Лорд, който командваше лично наземните си отряди, вместо да си седи удобно в своя Холд. — Дори и Нишки, които са се отклонили от разписанието. Как би обяснил всички тези отклонения напоследък?