— Отклонения ли? — повтори Ф’лар и се почувства глупаво, защото осъзна, че Асгенар нямаше предвид само днешното необичайно явление.
— Да! А тук си мислехме, че твоите графици последни ще имат думата и ще можем да се осланяме винаги на тях, след като са проверени и одобрени и от Старовремците. — Асгенар лукаво погледна Ф’лар. — О, аз не те упреквам, Ф’лар. Ти винаги си бил коректен в нашите отношения. Смятам че имам късмет, задето съм под твоя закрила. С Бендън човек се чувства сигурно. Моят бъдещ шурей — Лорд Ларад — си има проблеми с Т’къл от Уейра Високите Хълмове, нали знаеш. И откакто започнаха тези преждевременни валежи в Тилек и Горен Кром, той си създаде надеждна система за наблюдение. — Асгенар спря, внезапно усетил напрегнатото мълчание на Ф’лар. — Въобще не възнамерявам да критикувам Драконовите ездачи, Ф’лар — рече той с по-приповдигнат тон — но слуховете могат да изпреварят и Дракон и аз, естествено, чух за другите валежи. Разбирам, че Уейровете не желаят да тревожат простолюдието, но… едно леко предизвестие би било проява на внимание.
— Нямаше начин да се предскаже днешния валеж — изрече бавно Ф’лар, а мисълта му се движеше толкова бързо, че му се зави свят. Защо нищо не са му казали? Р’март от Телгар не беше на срещата по повод нарушението на Т’реб. Възможно ли е да е бил зает, защото по това време са валяли Нишки? Що се отнася до Т’къл от Високите Хълмове, той не би издал информация, особено такава, която би го показала в лоша светлина, та дори от това да зависи живота на някой Ездач. Не, те са имали основателна причина да не споменават за преждевременните валежи пред Ф’лар онази нощ. Дали Т’къл се е доверил някому? Но защо Р’март не ги е известил?
— Уейр Бендън не изглеждаше да е бил изненадан. Само това им липсва на тия гори, а Ф’лар? — каза Асгенар, а погледа му собственически обходи гората.
— Да, така е. Какво гласи доклада за Челния Фронт на Валежа? Дойдоха ли вече бегачите ти?
— Кралското ти ято докладва, че всичко е наред. — Асгенар се усмихна и се заклати напред-назад върху токовете си, а самоувереността му не бе нарушена ни най-малко от днешното непредсказано събитие. Ф’лар му завидя.
И отново Бронзовият ездач благодари на добрата съдба, че тази сутрин си имаше работа с Лорд Асгенар, вместо с педантичния Райд или мнителния Сифър. Той искрено се надяваше, че младия Лорд нямаше да има повод да съжалява за доверието си към Ф’лар. Но един въпрос го преследваше: Как можеха Нишките така да се променят?
Предводителят на Уейр и Лордът застинаха, когато видяха един Син дракон да лети над гората в посока североизток. Когато животното се изгуби, Асгенар се обърна към Ф’лар с тревожен поглед:
— Мислиш ли, че при тези непостоянни валежи ще трябва да се изсекат дърветата?
— Знаеш моето мнение по въпроса за горите, Асгенар. Твърде ценни са, за да се жертват без нужда.
— Но всеки наличен Дракон е нужен, за да защищава…
— За или против си? — попита го Ф’лар леко развеселен. Той стисна рамото на Асгенар. — Инструктирай горските си да си отварят очите. Тяхната бдителност е крайно необходима.
— Тогава значи не знаеш какъв ще е новия график на валежите?
Ф’лар бавно поклати глава, не искаше да лъже този човек:
— Ще оставя Ф’рад при теб.
Широка усмивка разцъфна върху слабото загрижено лице на Лорда.
— Не бих помолил, но е облекчение. Няма да злоупотребя с привилегията.
Ф’лар остро го изгледа:
— Че защо да го правиш?
Асгенар кисело се усмихна:
— Нали знаеш, че Старовремците роптаят точно за това. А едно мигновено пренасяне до коя да е точка на Перн си е изкушение. Ф’лар се засмя, защото си спомни, че Асгенар — Лорда на Лемос трябваше да се ожени за Фамира, най-младата сестра на Ларад — Лорд на Холд Телгар. И докато земите на Телгар граничеха с Лемоските, то Холдовете им бяха разделени от гъста гора и стръмна скалиста планина.
Появиха се три Дракона и закръжиха над тях, а Ездачите докладваха как са минали наземните действия. Девет масови интервенции са били забелязани и овладени с минимални щети. Кръстосвачите докладваха, че мястото в Центъра на Валежа е чисто. Ф’лар ги освободи. Един бегач се заизкачва по склона към своя Лорд, като мина няколко драконови дължини встрани от животните. Въпреки че всеки жител на Перн знаеше, че Драконите не нападат хора, мнозина никога нямаше да спрат да се страхуват. Това недоверие смущаваше Драконите, затова Ф’лар отиде при своя Бронзов и нежно го почеса по лявата очна издутина, докато Мнемент не отпусна от удоволствие един клепач върху искрящото си, пъстро око.