Бегачът идваше отдалеч и едва успя на пресекулки да предаде успокоителните си вести, преди да рухне на земята. Гърдите му се повдигаха и спускаха от усилието да напълни изтощените си дробове. Асгенар свали туниката си и го покри, за да го предпази от настинка, като му даде да пийне от плоското си шише.
— Двете интервенции на южния склон са овъглени! — докладва Асгенар на Предводителя на Уейра, когато той се върна при него. — Това значи, че широколистните насаждения са в безопасност — облекчението на Асгенар бе толкова голямо, че той сам отпи една глътка от бутилката. После припряно предложи и на Ездача, а когато Ф’лар учтиво отказа, той продължи:
— Може би ни чака сурова зима и хората ми ще имат нужда от дърва. Въглищата от Кром са скъпи.
Ф’лар кимна. Безплатните запаси от дърва за огрев означаваха огромна икономия за средния холдър, въпреки че не всеки Лорд гледаше така на нещата. Лорд Мерон от Набол, например, не позволяваше на хората си да секат дърва, като ги принуждаваше да плащат високите цени на въглищата от Кром, като така увеличаваше печалбите си за тяхна сметка.
— Този бегач е дошъл чак от южния склон? Много е бърз.
— Моите горски са най-добрите в цял Перн. Мерон от Набол на два пъти се опита да ми го отмъкне.
— И?
Лорд Асгенар тихо се захили:
— Че кой вярва на Мерон? Моят човек е чувал как той се отнасял към хората си — той бе на път да добави още нещо, но вместо това си прочисти гърлото, като нервно се загледа настрани, сякаш бе видял нещо странно в гората.
— Това, което е нужно на Перн са ефикасни средства за комуникация — отбеляза Драконовият ездач и погледът му се спря на изтощения бегач.
— Ефикасни? — и Асгенар високо се изсмя. — Цял Перн ли се е разболял от болестта на Фандарел?
— Перн само може да спечели от подобна болест.
Ф’лар трябваше да се свърже с Водача на Ковачите веднага, щом се върне в Уейра. Сега планетата има нужда от изобретателността на гиганта Фандарел повече от всякога.
— Да, но дали ще се опазим от трескавия стремеж към съвършенство? — усмивката на Асгенар изчезна и той добави с уж нехаен тон. — Чул ли си дали е било взето някакво решение за цеха на Бендарек?
— Още не.
— Не настоявам Работилницата да бъде разположена в Лемос… — започна сериозно Асгенар.
Ф’лар вдигна ръка:
— Нито пък аз, въпреки че срещнах трудности, докато убедя останалите в моята искреност. Холд Лемос има най-обширните горски насаждения и Бендарек трябва да е в близост до най-големия си източник на материал. Освен това, той е родом От Лемос.
— Както и да възразяват би било нелепо — отвърна Асгенар, а сивите му очи хвърляха гневни искри. — И ти като мен добре знаеш, че един Майстор не е във васална зависимост от един Лорд. Бендарек е също толкова незаинтересован, колкото и Фандарел за всичко, което е извън неговия занаят. В главата му са дървесина, дървесна каша, там онези листа дето прави от нея и другите щуротии, с които се занимава.
— Знам, знам, Асгенар. Ларад от Телгар и Корман от Керуун са на твоя страна или поне така ме увериха.
— Когато Лордовете се срещнат на Конклава в Телгар, аз ще се изкажа по въпроса. Лорд Райд и Лорд Сифър ще ме подкрепят, защото сме под закрилата на един и същи Уейр.
— Не Лордовете и Предводителите на Уейрове са тези, които трябва да вземат това решение — напомни Ф’лар на упорития млад Лорд, — а Занаятчиите. До такова заключение стигнах, когато Фандарел предложи да се открие нов цех.
— Тогава какво задържа нещата? Всички Водачи на Гилдии ще бъдат на венчавката в Холд Телгар. Нека уредим този въпрос веднъж завинаги и да оставим Бендарек намира. — Асгенар безпомощно разпери ръце. — Ние искаме въпроса на Бендарек да се реши, защото имаме нужда от това което произвежда, а той не може да се съсредоточи върху работата си при цялата тая врява и разтакаване.
— Всяко предложение, което намирисва на промяна точно сега, (особено сега, помисли си Ф’лар, като се сети за този Нишковалеж) ще разтревожи някои Предводители на Уейрове и Лордове. Понякога си мисля, че само Занаятчиите са тези, които търсят промяна и са заинтересувани. Те са достатъчно съобразителни, за да оценят кое е прогресивно и напредничаво. Лордовете и… — Ф’лар спря. За щастие още един бегач се зададе от север, като се движеше доста бързо. Той мина покрай Зеления дракон и се отправи към своя Лорд.
— Сър, северният сектор е чист. Три вкопавания бяха обгорени. Опасността е ликвидирана.
— Браво, човече! Добре тичаш!
Човекът, зачервен от похвалата и положените усилия, отдаде чест на Предводителя на Уейра и на своя Лорд. После, като дишаше дълбоко, но без напрежение, отиде при легналия по очи куриер и започна да си масажира краката.