Асгенар се усмихна на Ф’лар:
— Няма никакъв смисъл само да повтаряме доводите си. Принципно, ние сме съгласни един с друг. Само ако можехме да убедим и останалите!
Мнемент избоботи, като предаде, че ятата са докладвали отбой. Той така многозначително протегна крака си, че Асгенар се изсмя.
— Е, това е — каза той. — Имаш ли представа кога ще е следващият Валеж?
Ф’лар поклати глава:
— Ф’рад остава тук. Би трябвало да имате седем дни без валежи. Ще се обадя веднага, щом науча нещо по-конкретно.
— Ще дойдеш в Телгар след шест дни, нали?
— Иначе Лесса ще ми откъсне ушите!
— Поздрави я от мен!
Мнемент го понесе нагоре, като прелетя отново над гората, което му позволи да хвърли един последен поглед. Тънки струйки дим се виеха на север и далеч на изток, но Мнемент изглеждаше спокоен. Ф’лар му каза да мине в между. Невероятният студ в това измерение болезнено раздразни обгарянията по лицето му. После те се появиха над Уейр Бендън. Мнемент разтръби завръщането си и увисна почти неподвижен, докато не чу ечащия отговор на Рамот. В този миг, Лесса се появи на терасата на Уейра, а дребният й ръст бе още повече смален от разстоянието. Докато Мнемент се спускаше в Конуса, тя заслиза по дългите стълби по същия стремглав начин, за който се караха и на сина си — Фелисън.
Мъмренето не беше достатъчно, за да отучи Лесса от този навик, помисли си Ф’лар. После забеляза какво държеше тя в ръце и ядосано се нахвърли върху Мнемент:
— Едва съм одраскан, а ти си ме изпортил като ученик!
Драконът ни най-малко не се засрами, докато прибираше криле, за да се приземи леко до Градините за Хранене:
— Изгореното от Нишки боли!
— Не искам Лесса да се притеснява за глупости!
— Не искам Рамот да се ядосва за щяло и нещяло!
Ф’лар се спусна по врата на Бронзовия, прикривайки лютата болка, която изпита, когато песъчливият вятър от Градините за Хранене раздразни раните от обгарянето. Това беше един от онези случаи, когато съюза между Ездач и Дракон се превръщаше в сериозно неудобство. Особено, когато Мнемент поемаше инициативата, което не бе характерно за Драконите.
Мнемент тромаво подскочи, за да направи път на Лесса. Тя не си беше сменила дрехите за яздене от уерова кожа. Изглеждаше по-млада, отколкото обикновено изглеждат жените от Уейра. Докато тичаше към тях, плитката й подскачаше на гърба. Въпреки че нито майчинството, нито седемте Оборота спокоен живот бяха успели да прибавят плът към крехкото й тяло, в гърдите и бедрата й все пак се забелязваше лека закръгленост. В големите й сиви очи блестеше онзи поглед, който Ф’лар знаеше, че бе само за него.
— И ти се оплакваш от разсеяността на другите Ездачи — каза задъхано тя, когато дойде при него. Преди той да успее да я увери, че е добре, Лесса вече мажеше изгореното с мехлем.
— Ще трябва да ги промия, веднага щом чувствителността намалее. Не можа ли да се научиш да се предпазваш от обгорените Нишки? Вириант ще се оправи, но Сорнет и Релт са пострадали сериозно. Така ми се ще стъкларят на Фандарел — Уонзър ли му беше името? — да бе довършил онези предпазни очила, за които все ни надува главите. Манора мисли, че ще може да запази добрия външен вид на П’ратан, но ще трябва да почакаме за окото му.
Тя пое дълбоко дъх и продължи:
— Което пък не е лошо — ако той не спре похожденията си из Холдовете, няма да успеем да изхраним всичките му отрочета. Тия момичета от Холдовете са убедени, че аборта е зло. — Тя спря, а устните й се изопнаха в тънка линия, която Ф’лар добре познаваше и която се появяваше, когато тя искаше да прекрати разговора по тази болезнена за нея, тема.
— Лесса! Погледни ме! — той вдигна главата й, за да намери очите й. Тя, която едва зачена, не би трябвало да е така либерално настроена към аборта. Никога ли нямаше да спре да копнее за още едно дете? Нима е могла да забрави, че едва не умря с Фелисън? Той се чувстваше облекчен, че тя отново живна. Мисълта, че можеше да загуби Лесса бе непоносима. — Язденето в между, прави една жена неспособна да износи бебето си.
— Това изглежда не влияе на Килара! — каза Лесса с горчиво възмущение. Тя се беше извърнала и гледаше как Мнемент дере един дебел козел. Изражението й бе толкова съсредоточено, че за Ф’лар не бе трудно да се досети, как би предпочела Килара да е на мястото на козела.
— Тази пък! — каза Ф’лар и се изсмя язвително. — Скъпа моя, ако трябва да подражаваш на Килара, раждайки деца, то аз бих предпочел да си безплодна!