Выбрать главу

— Имаме по-важни неща за обсъждане! — каза Лесса и се извърна към него, като рязко бе сменила тона. — Какво ти каза Лорд Асгенар за Нишковалежа? Щях да дойда при вас, но Рамот изведнъж реши, че не може да остави люпилото си без наблюдение. О, разпратих куриери до другите Уейрове, за да предадат какво се е случило. Те трябва да знаят и да бъдат нащрек.

— Би било любезно от тяхна страна, ако бяха направили същото! — каза Ф’лар толкова ядосан, че Лесса сепнато го изгледа. Той й разказа какво научи от Лемоския Лорд на ливадата.

— Значи Асгенар допуска, че всички ние сме знаели? Че е било просто въпрос на промяна в разписанията? — уплахата изчезна от лицето й, а очите й се присвиха, блестейки от негодувание. — Хич да не бях ги довеждала тия Старовремци! Ти щеше да намериш начин да се справиш!

— Надценяваш ме, любов моя — той я притисна към себе си заради нейната преданост. — Обаче Старовремците са тук и ще трябва да се оправяме с тях!

— Наистина ще трябва! Ще ги осъвременим, ако…

— Лесса! — и Ф’лар леко я разтърси, а песимизма му се разсея от страстта в нейния отговор, прозрял тънките й сметки за това как биха могли да се въведат подобни промени. — Не можеш да превърнеш един уер-пазач в Дракон, любов моя…

— Че кой би искал? — осведоми се Мнемент от Градините за Хранене. Апетитът му вече бе задоволен.

Хапливата забележка на Бронзовия Дракон изтръгна хихикане от Лесса. Ф’лар я прегърна признателно.

— Е, това не е нещо, с което да не можем да се справим — каза твърдо тя, като го остави да я гушне, когато се отправиха към уейра си. — А и не съм очаквала кой знае колко от тоя Т’къл и от неговия така „превъзходен“ Уейр. Но Р’март от Телгар?

— Кога тръгнаха куриерите?

Лесса се намръщи към яркото обедно слънце:

— Преди малко. Исках да получа и последните подробности от кръстосвачите.

— Гладен съм като Мнемент. Нахрани ме, жено!

Бронзовият Дракон се беше упътил към терасата, за да се настани на обичайното си място, когато от тунела се разнесе тътен. Той протегна криле и източи врат към изхода на Уейра.

— Това е влакът с виното от Бендън, глупчо — каза му Лесса и се изхили. Мнемент високо избоботи, а после отново си легна, напълно незаинтересован от вино и влакове. — Не казвай на Робинтън, че е дошло новото вино, Ф’лар. Знаеш, че първо трябва да отлежи.

— А защо изобщо ще казвам каквото и да е на Робинтън? — попита Ф’лар и се учуди как узна Лесса, че той току-що се бе сетил за Менестрела.

— Когато не канеше толкова често Водача на Менестрелите и Водача на Ковачите, никога не сме имали недостиг на вино — тя дълбоко въздъхна. — Ех, защо нямахме такава подкрепа и от Ездачите! Тялото й се стегна в прегръдките му.

— Ето го Фидрант, и той казва, че Т’рон е много развълнуван.

— Т’рон развълнуван? — ядът на Ф’лар го завладя отново.

— Точно това казах — отговори Лесса и се освободи от прегръдките му. После се заизкачва като взимаше стъпалата по две наведнъж. — Ще ти поръчам храна — тя рязко спря, като се извърна през рамо, за да допълни: — Не си изпускай нервите! Подозирам, че Т’къл въобще не е казал на никой. Знаеш, че той така и не можа да прости на Т’рон, задето го придума да дойдат в нашето време.

Ф’лар изчака до Мнемент, докато Фидрант се спусне в Уейра. От Люпилната Пещера долетя капризният вик на Рамот. Мнемент й отговори успокоително, че неканеният гост е Фидрант и няма опасност. Поне не за „люпилото“ й. После Бронзовият обърна едно блестящо око към своя Ездач. Гневът на Ф’лар се изпари, като чу този диалог така подобен на диалога между него и Лесса. И добре че се успокои, защото встъпителните забележки на Т’рон бяха далеч от любезността.

— Открих! Открих какво си забравил да отбележиш в твоите така наречени „безупречни“ графици!

— Какво си открил, Т’рон? — попита Ф’лар, едва сдържайки гнева си. Ако той наистина бе намерил нещо, което би било от полза, Ф’лар не трябваше да се кара с него.

Мнемент учтиво отстъпи настрани, за да отвори място за кацане на Фидрант, но двете големи бронзови тела заеха цялото пространство, така че Т’рон се спусна точно пред Бендънския водач, като размаха къс Архивна кожа току под носа му.

— Ето доказателство, че в твоите разписания не е включена цялата информация от нашите Архиви!

— Никога преди не си ги оспорвал, Т’рон — напомни Ф’лар на опитния боец като говореше равно.

— Не го усуквай, Ф’лар. Ти си изпратил куриер, за да ми кажеш, че Нишките са валяли извън графика.

— Щях да съм благодарен, ако бяха ме осведомили, че е имало валежи извън разписанието и над Тилек и Горен Кром преди няколко дни!