Смутеното и ужасено изражение върху лицето на Т’рон едва ли бе престорено.
— По-добре се вслушвай в приказките на простолюдието, Т’рон, вместо да се затваряш в Уейра си — каза му Ф’лар. — Асгенар вече знаеше за това, а в същото време нито Т’къл, нито Р’март са казали на другите Уейрове, за да можем да се подготвим и да сме нащрек. Чист късмет е, че оставих Ф’рад да…
— Не си оставил Дракон извън Уейра, нали?
— Напротив, винаги изпращам известител ден преди Валежа. Ако не следвах тази практика, горите на Асгенар досега да са изчезнали.
Ф’лар съжали, че толкова се разгорещи. Това даваше на Т’рон повод за поредната остра критика срещу залесяването. За да му отвлече вниманието, Ф’лар протегна ръка за парчето от Архива, но Т’рон го прибра към себе си.
— Ще трябва да ми вярваш…
— Някога да съм подлагал на съмнение думата ти, Т’рон? — изречението бе казано преди Ф’лар да успее да го обмисли. Той запази лицето си безизразно, с надеждата че Т’рон няма да забележи, че Ф’лар подозира нещо. — Виждам че кожата е доста раздърпана, но ако си я разчел и в нея има информация за тазсутрешния непредсказан валеж, всички ние ще сме ти задължени.
— Ф’лар! — гласа на Лесса звънна в коридора. — Къде са ти обноските? Клаха се изстудява, а в Уейра на Т’рон сега е призори.
— Ще съм благодарен на една чашка — призна Т’рон така явно облекчен от прекъсването, както и Ф’лар.
— Извинявам се, че те събудих…
— Няма нужда, при такива вести…
Странно, но Ф’лар бе облекчен като разбра, че Т’рон явно не е знаел за Нишковалежа. Той бе дошъл да обвинява, доволен от възможността да уличи в грешка Ф’лар и Бендън. Нямаше да е толкова бърз, ако знаеше. Дошъл бе, за да стане свидетел на компрометирането на Ф’лар, както в случая с поясния нож.
Когато двамата мъже влязоха в Уейра на Кралицата, Лесса си бе сложила рокля, бе сплела коси в хлабава плитка и седеше грациозно на масата. Сякаш не бе яздила цяла сутрин и не се бе приготвила само преди пет минути.
Значи Лесса отново се е наконтила, за да очарова Т’рон, а? Въпреки обезпокоителните събития, Ф’лар бе развеселен. И все пак не беше сигурен, че тези номерца ще намалят враждебността на Т’рон. Той не знаеше доколко са верни слуховете, че Мардра и Т’рон не бяха в подобаващите за един Предводител и една Стопанка, отношения.
— Къде е Рамот? — попита Т’рон, когато мина покрай празния Уейр на Кралицата.
— В Люпилните Градини, разбира се, трепери над поредното си люпило — отговори Лесса с нужното безразличие.
Но Т’рон се намръщи, несъмнено спомнил си, че има още едно Златно яйце в топлите пясъци на Бендън и че Старовремските кралици почти не снасяха Златни яйца.
— Много се извинявам, че те събудих толкова рано — продължи тя като сръчно му поднесе грижливо подредени плодове и после му приготви клаха по негов вкус. — Но имаме нужда от твоя съвет и от помощта ти.
Т’рон изръмжа благодарностите си и грижливо постави Архивната кожа до себе си на масата.
— Нишките може да си валят на воля, ако ги нямаше всичките тези проклети гори, за които трябва да треперим! — каза Т’рон и свирепо погледна Ф’лар през парите на клаха, докато надигаше халбата си.
— Какво? И да я караме без дърва? — изхленчи Лесса и потърка ръка в гравирания стол, който Бендарек бе изработил с ненадминато майсторство. — Каменните столове може и да устройват теб и Мардра, — каза тя със сладък престорен тон — но на тях винаги ни изстива задника.
Т’рон изсумтя развеселен, очите му зашариха по стройното тяло на жената. Лесса използва случая, протегна се напред и почука по Архивната кожа.
— Няма повече да ви отнемам от ценното време, като ви разсейвам с приказки. Откри ли тук нещо, което ние сме пропуснали?
Ф’лар скръцна със зъби. Не бе пропуснал нито една думичка, която можеше да се разчете в тези плесенясали Архиви. Как може тя така безцеремонно да го упреква в нехайство?
Той й прости, когато Т’рон отговори, като посочи кожата:
— Тя, разбира се, е доста износена — това прозвуча, сякаш Бендън беше виновен, а не опустошението на времето. — Но когато чух от куриера ти новината, аз случайно си спомних, че съм виждал вътре една забележка, в която се казва че е имало Преминаване, когато всички преходни Архиви пак не са били от полза. Ето ти една причина, поради която никога не сме си губили времето с ненужни разписания.
Ф’лар се канеше да попита защо никой от Старовремците не бе счел за нужно да отбележи този незначителен факт, когато улови строгия поглед на Лесса. Замълча.