— Вижте, ето тук тази фраза частично е изтрита, но ако поставите „непредсказуеми валежи“ ето че придобива смисъл.
Сивите очи на Лесса се разшириха от уж искрено страхопочитание (нейното лицемерие почти шокира Ф’лар) и тя вдигна поглед от Архива към Т’рон:
— Той е прав, Ф’лар. Така има смисъл. Виж… — и тя ловко измъкна кожата от пръстите на Т’рон и я подаде на Ф’лар. Той я пое.
— Прав си, Т’рон. Съвсем прав! Това беше една от по-старите кожи, която трябваше да зарежа, защото не можах да я разчета.
— Разбира се, беше много по-четлива, когато я изучавах преди четиристотин Оборота, но вече се е скапала — трудно бе да се понася самодоволното държание на Т’рон, но така беше по-добре, отколкото когато ставаше мнителен.
— Но тук не се казва как се променя графика или колко време трае промяната — каза Ф’лар.
— Трябва да има и нещо друго, Т’рон — предположи Лесса като се наведе съблазнително към Предводителя на Уейр Форт, когато той започна да се ядосва при думите на Ф’лар. — Защо Нишките ще променят график, който са следвали до секундата цели седем Оборота през настоящето Преминаване? Ти, самият, си ми казвал, че и във вашето Време те са валяли на определен час. Много ли се променяха валежите тогава?
Т’рон намусено изгледа неясните редове:
— Не — бавно призна той, а после удари с юмрук по кожата, сякаш тя му бе виновна. — Защо сме изгубили толкова много и необходими технологии? Защо тези Архиви ни провалят, точно когато най-много се нуждаем от тях?
Мнемент избоботи от терасата, а Фидрант му пригласяше.
Лесса „се заслуша“ с наклонена глава.
— Д’рам и Г’нариш — каза тя. — Не мисля, че трябва да чакаме Т’къл, но Р’март обикновено е точен.
Д’рам от Иста и Г’нариш от Игън влязоха заедно. И двамата мъже изглеждаха възбудени и не се впуснаха в излишни любезности.
— Каква е тая работа за преждевременния Нишковалеж? — попита Д’рам. — Къде са Т’къл и Р’март? Изпратихте да ги повикат, нали? Тежко ли са пострадали ятата ви? Много ли вкопавания имаше?
— Нито едно. Пристигнахме още на първия Валеж. Има няколко ранени, но благодаря за загрижеността ти, Д’рам. Изпратихме да викнат останалите.
Въпреки че Мнемент не издаде предупреждение, някой се спускаше по коридора към Уейра. Всички се извърнаха, очаквайки това да е някой от липсващите Предводители на Уейрове. Но се оказа един куриер, който влетя вътре.
— Моите почитания, господа! — произнесе задъхано момчето — но Р’март е тежко ранен и има много ранени мъже и Дракони в Уейр Телгар — ужасна гледка! Казват, че половината Холдове в Горен Кром са опустошени.
Предводителите скочиха на крака.
— Трябва да изпратя помощ… — започна Лесса, но спря като видя смръщеното лице на Т’рон и странното изражение върху лицето на Д’рам. Тя нетърпеливо изсумтя:
— Чухте момчето. Ранени мъже и Дракони, цял един Уейр е дезорганизиран. Да помогнеш по време на беда „не“ е вмешателство. Това древно правило за автономията на Уейровете е придобило нелепи измерения. Хубава работа! Да не помогнем на Уейр Телгар!
— Да знаете, че е права! — каза Г’нариш и Ф’лар разбра, че той вече е с една крачка по-близо до възприемането на съвременния мироглед.
Лесса напусна стаята, като си мърмореше нещо за това, че лично ще отлети за Телгар. Момчето я последва, след като Ф’лар му кимна да върви.
— Т’рон е намерил забележка, касаеща непредсказуемите валежи, ето тук, в тази Архивна кожа — каза Ф’лар, овладявайки положението. — Д’рам, имаш ли някакви спомени какво пишеше в Истанските Архиви преди четиристотин Оборота?
— Де да имах! — бавно изрече Истанският Водач, после погледна към Г’нариш, който също поклати глава отрицателно. — Преди да дойда тук, бях организирал постоянно наблюдение на земите, под закрилата на Уейра ми и предлагам всички тук да сторят същото.
— На Перн е нужна повсеместна охрана — започна Ф’лар като внимателно подбираше думите си.
Но Т’рон не можеше да бъде заблуден и удари по масата толкова силно, че съдовете подскочиха:
— Само чакаш удобен случай отново да разквартируваш Дракони в Холдове и Занаятчийски работилници, а, Ф’лар? Драконовите люде се държат само един за друг…
— Както правят Т’къл и Р’март, като не ни предупреждават какво става? — попита Д’рам с толкова кисел тон, че Т’рон млъкна.
— Всъщност защо ние трябва да изразходваме силите си, когато сега има толкова много налична човешка сила в Холдовете? — попита изненадано Г’нариш и нервно се усмихна когато видя как другите се вторачиха в него. — Искам да кажа, че всеки един Холд лесно може да излъчи необходимите за наблюдение хора.