— Те също така имат и средствата — съгласи се Ф’лар, като не обърна внимание на изненаданото възклицание на Т’рон. — Не е далеч времето, когато по всяко било и хълм имаше сигнални огньове, в случай че Факс започне поредния си грабителски поход. Всъщност, не бих се учудил ако повечето от тези сигнални маяци още са си по местата.
Той леко се развесели от изражението по лицата на другите трима. Старовремците така и не успяха да проумеят възмутителната наглост на един Лорд, който се бе опитал да владее повече от един Холд. Ф’лар не се съмняваше, че това е подтикнало консерватори като Т’къл или Т’рон при всяка възможност да втълпяват на простолюдието колко е зависимо от Драконовите люде и защо се налага да се ограничават съвременните права и свободи. — Нека холдърите да палят огньове, когато Нишките се зададат на хоризонта, няколко ездачи поставени на стратегически места ще могат да наблюдават обширни територии. Използвайте децата, това ще им ангажира вниманието, за да не правят бели и ще им бъде от полза. Веднъж като узнаем какъв е сегашния ритъм на Нишковалежите ще можем да изчислим отклоненията. — Ф’лар се насили да се успокои и се усмихна:
— Не мисля, че сега това е толкова сериозен въпрос, както изглеждаше в началото. Особено ако това се е случвало и преди. Разбира се, ако успеем да открием някакви бележки за това колко дълго са траели отклоненията, преди Нишките да се върнат към първоначалния си график, това би било от полза.
— От полза щеше да бъде, ако Т’къл ни бе известил, както стори ти — възропта Д’рам.
— Е, всички знаем какво му е сега на главата — рече Ф’лар търпеливо.
— Той нямаше право да задържа такава жизненоважна информация — каза Т’рон и отново удари по масата. — Уейровете трябва да се поддържат един друг.
— На Лордовете това хич няма да им хареса — отбеляза Г’нариш, сетил се без съмнение за Лорд Корман от Керуун, най-трудния от холдърите, подопечни на неговия Уейр.
— О! — отговори Ф’лар с престорена неувереност. — Ако им кажем, че сме очаквали такава промяна по това време на Преминаването…
— Но…, но разписанията, с които те разполагат? Те не са глупаци — изломоти Т’рон.
— Ние сме Драконовите люде, Т’рон. Това, което те не могат да разберат няма нужда и да знаят… или да се тревожат за него — отвърна твърдо Ф’лар. — В края на краищата, не е тяхна работа да искат обяснения. Защото няма да ги получат!
— Обръщаме другата страна, така ли, Ф’лар? — попита Д’рам.
— Никога не им се обяснявам, ако добре си спомняш, Д’рам. Казвам им какво трябва да се направи и те го правят!
— Преди седем Оборота, те бяха само едни уплашени глупаци — отбеляза Г’нариш. — Достатъчно уплашени, за да ни приветстват с широко отворени обятия и дарове.
— Ако искат да защитят всичките тези гори и ниви, ще вършат каквото им казваме или да започнат да си палят реколтата.
— Нека Лорд Отерел от Тилек или онзи идиот Лорд Сангел от Бол да започнат да оспорват нарежданията ми и аз собственоръчно ще им запаля горите — рече Т’рон и се изправи.
— Значи се споразумяхме — каза бързо Ф’лар, преди да се е отвратил докрай от лицемерието си. — Ние ще поставим наблюдатели, а холдърите ще им помагат и ще следим новия график. И скоро ще узнаем как да го опишем.
— Ами Т’къл? — попита Г’нариш.
Д’рам погледна недвусмислено към Т’рон:
— Ще му обясним положението.
— Той ви уважава вас двамата — съгласи се Ф’лар. — Въпреки че май ще е по-разумно да не му показваме, че знаем за…
— Ние можем да се оправяме с Т’къл и без съветите ти, Ф’лар! — рязко го прекъсна Д’рам и Ф’лар усети, че моментното съгласие между тях свърши. Старовремците затягаха редиците си и омаловажаваха престъплението на техния съвременник, точно както бяха постъпили на онази безуспешна среща преди няколко нощи. Той можеше само да се утешава с факта, че и те не можеха да избегнат всички последици от този инцидент. В този момент Лесса се върна в Уейра. Лицето й бе зачервено, а очите необичайно блестящи. Дори Д’рам й се поклони ниско, докато се сбогуваше.
— Не си тръгвайте, Д’рам, Т’рон! Имам добра вест от Телгар — извика тя, но като улови предупредителния поглед на Ф’лар, не се опита повече да ги задържа, а и те възроптаха.
— Добре ли е Р’март? — попита Г’нариш, опитвайки се да заглади неловкото положение.
Лесса се съвзе и се усмихна към Игънския Водач:
— О, тоя куриер… той е още момче… преувеличил е. Рамот се свърза със Солт — Старшата кралица на Телгар. Р’март е тежко ранен, така е. Но Бедела явно е предозирала обезболяващото лекарство. Тя не е съобразила да извести когото и да било. А Помощник-водачът на ято е решил, че всички сме били информирани, защото чул Р’март да казва на Бедела да разпрати куриери. Но откъде да знае, че няма да го направи. А когато Р’март припаднал, тя забравила за всичко това — с присвиването на раменете си, Лесса издаде ниското си мнение за Бедела. — Помощник-водачът казва, че ще ви е благодарен, ако го посъветвате какво да прави.