Когато последното златно яйце на една умираща Драконова кралица-майка се втвърдяваше в Люпилните Градини на Уейр Бендън, Ф’лар и Ф’нор се възползваха от случая да го поставят под контрол.
Докато търсеха из Холд Руат силна жена, която да язди бъдещата млада кралица, те попаднаха на Лесса — единствената оцеляла от гордия род на Руат. Тя впечата младата Рамот, и стана стопанка на Уейр Бендън. А когато бронзовият Мнемент на Ф’лар летя с младата кралица в нейния първи любовен полет, Ф’лар стана предводител на Уейра и на всички Драконови ездачи на Перн. Тримата ездачи — Ф’нор, Лесса и Ф’лар заставиха Лордовете на Занаятчиите да се съобразяват с неизбежната опасност и да подготвят беззащитната планета срещу Нишките. Но беше ужасяващо ясно, че Драконите на Бендън наброяващи по-малко от двеста, не могат да защитават разпръснатите селища. Цели шест Уейра са били нужни в старите времена, когато заселените земи са били далеч по-малко. Докато се учеше да управлява своята Драконова кралица да се придвижва между пространството, Лесса откри, че Драконите могат да се телепортират и между времената. Рискувайки своя живот, както и този на единствената пернезийска Драконова кралица, Лесса се върна четиристотин Оборота назад във времето, преди тайнственото изчезване на другите пет Уейра, точно след като бе завършило Последното Преминаване на Червената Звезда.
Петте Старовременни Уейра, виждайки западането на своя престиж, отегчени от бездействие след живот, изпълнен с вълнуващи битки, се съгласиха да помогнат на Лессиния Уейр и да дойдат в нейното време.
От това триумфално пътуване във времето изминаха седем Оборота. Първоначалната признателност на Холдове и Занаяти към притеклите се на помощ Старовременни Уейрове повехна и се помрачи. А и самите Старовремци не харесваха този Перн, в който сега живееха. За четиристотин Оборота бяха станали множество промени.
И ето че започнаха да се трупат разногласия.
Глава I
„Откъде да започна?“, размишляваше Робинтън, Водачът на Менестрелите от Перн. Той се намръщи замислено към гладкия, влажен пясък в плитките таблички на работната си маса. Върху продълговатото му лице бяха застинали дълбоки бръчки, а очите му, обикновено сини и искрящи от вътрешна възбуда, сега бяха потъмнели от необичайна сериозност. Представи си как пясъкът го моли да бъде измъчван с думи и ноти, а самият той беше онемял — Робинтън, довереникът на Перн, сладкодумният разпространител на всяка балада, сага или песничка. В същото време трябваше да съчини балада за предстоящата сватба на Лорд Асгенар от Холд Лемос с природената сестра на Лорд Ларад от Холд Телгар. По повод последните тревожни донесения, получени от неговата мрежа от глашатаи и калфи менестрели, Робинтън реши да припомни на гостите в този подходящ момент — тъй като щяха да присъстват всички Лордове и Занаятчии — за техния дълг към Драконовите ездачи на Перн. Като тема на баладата, той избра разказа за фантастичното пътуване във времето на Лесса — Стопанка на Уейр Бендън, заедно със своята голяма златна кралица Рамот. Пернезийските Лордове и Занаятчии тогава много се зарадваха на пристигането на ездачите от петте древни Уейра, живели преди четиристотин Оборота.
Ала как да пресъздаде онези вълнуващи страховити дни, онези подвизи — в рима? Дори най-епичните акорди не можеха да опишат пулса на кръвта, секналия дъх, ледената ръка на страха и неистовата вълна на надежда през онази първа сутрин, след като Нишките бяха валяли над Холд Нерат, когато Ф’лар беше свикал всичките изплашени Лордове и Майстори в Уейр Бендън и спечели възторжената им подкрепа. Това, което беше провокирало Лордовете не бе някакво внезапно възраждане на забравена вярност, а бе изключително силното усещане за опасност, когато те гледаха безпомощно процъфтяващите си земи да почерняват от Нишките. Нишките, които бяха отписали, защото ги смятаха за мит. Ужасяваше ги и мисълта за многобройните дупки, прокопани от мълниеносно разпространяващите се спори и представата за хората, зазидани в каменните си Холдове зад дебели метални врати и кепенци. Бяха готови да обещаят на Ф’лар и душите си него ден, ако той можеше да ги защити от Нишките. А именно Лесса им донесе тази надежда, като рискува живота си.