— Х’аджес е Помощник-водач в Телгар каза Г’нариш. — Доста стабилен ездач, но му липсва инициативност. Ф’лар, ти също си пострадал от Нишките.
— Дреболия.
— Но кърви — възпротиви се Лесса. — А и нищичко не си ял.
— Ще се отбия в Телгар, Ф’лар, и ще говоря с Х’аджес — каза Г’нариш.
— Бих искал да дойда с теб, Г’нариш, ако не възразяваш.
— Аз възразявам! — намеси се Лесса. — Г’нариш е способен да установи обхвата на Валежа там и може да ни предаде информацията. Ще го изпратя до терасата, а ти сядай да се нахраниш. — Лесса говореше толкова поучително, че Г’нариш се засмя. Тя го хвана под ръка и те тръгнаха по коридора. — Не съм поздравила Гиармат — каза тя, сладко усмихвайки се към Г’нариш — а той ми е любимец, нали знаеш. Тя така безсрамно флиртуваше, че Ф’лар се зачуди дали и Рамот няма да ревнува. Сякаш Гиармат някога би успял да настигне Рамот в полет! После чу веселото боботене на Мнемент и се успокои.
— Яж! — посъветва го Бронзовия. — Остави Лесса да ласкае Г’нариш. Гиармат не възразява. Нито Рамот. Нито аз.
— Какво ли не правя за Уейра си! — каза Лесса и въздъхна дълбоко, когато се върна.
Ф’лар скептично я погледна:
— Г’нариш е с по-съвременни разбирания, отколкото предполага.
— Тогава ще трябва да го известим за това — твърдо рече Лесса.
— Стига да го светнем ние, а не ти — отговори Ф’лар с престорена строгост и като я хвана за ръката я придърпа към себе си. Тя се възпротиви наужким, както правеше винаги, намръщи се сурово, а после най-неочаквано се отпусна върху рамото му.
— Сигналните огньове и наблюдателите не са достатъчни, Ф’лар — каза замислено тя. — Макар да мисля, че се тревожим твърде много за обрата в Нишковалежа.
— Тези маневри бяха, за да заблудим Г’нариш и останалите, но мислех че ти…
— Не разбираш ли, че си прав?
Ф’лар й хвърли продължителен и недоверчив поглед.
— В Името на Яйцето, Предводителю на Уейр, ти ме учудваш! Защо да не може да има отклонения? Само защото ти, Ф’лар, си съставил онези графици и за да не се изложиш пред Старовремците, те трябва да си останат безупречни? Голяма работа! Имало цели Интервали, когато не са валяли Нишки, което и двамата знаем. Защо да няма промяна в ритъма на Нишковалежа по време на това Преминаване?
— Но защо? Дай ми една разумна причина защо?
— А ти ми дай една разумна причина защо пък не? Същото, което влияе на Червената Звезда, когато й пречи да се доближи до Перн и да изсипе Нишките си, сега й променя курса, а оттам и Валежа! Червената Звезда не е единствената, която изгрява и залязва по определен цикъл. Сигурно има и друго небесно тяло, което влияе не само на нас, но и на нея.
— Кое?
Лесса нетърпеливо сви рамене:
— Откъде да знам? Нямам силното зрение на Ф’рад. Но можем да се опитаме да разберем. Или седемте Оборота на сигурност и графици са притъпили съобразителността ти?
— Ама, виж сега, Лесса…
Внезапно тя се притисна към него, изпълнена с разкаяние за резкия си тон. Той я задържа до себе си, чувствайки, че тя е права. И все пак… Спомни си колко дълго трябваше да чака, докато той и Мнемент успеят да се наложат. Раздвоен между вярата в своето пророчество, че Нишките щяха да завалят и страха, че това няма да извади ездачите от тяхната апатия, с пределна яснота осъзна, че тези малцина ездачи нямаше да могат да спасят планетата от унищожение. Спомни си трите дни на мъчение, по време на първия Валеж над Холдовете Нерат и Телгар, когато Лесса се беше дянала кой знае къде. Нямаше ли право сега той да поотпусне своята бдителност? Да си даде почивка от тежестта на отговорността?
— Нямах право да ти говоря така — прошепна Лесса разкаяно.
— Защо? Ти беше права.
— Не трябва никога да подценявам теб и всичко, което си сторил, само за да предразположа трима ограничени, тесногръди, консервативни…
Той я спря с целувка, която бе закачлива, но изведнъж се превърна в страстна. После трепна, защото докосна изгореното от Нишките, докато ръцете й чувствено се обвиваха около врата му.
— О, съжалявам. Чакай, нека да… — извинението на Лесса заглъхна, докато тя се обръщаше да вземе бурканчето с мехлем.