— Прощавам ти, скъпа моя, за всичките ти днешни интриги — увери я Ф’лар с патос. — По-лесно е да ласкаеш един мъж, отколкото да се бориш с него. Ще ми се Ф’нор да бе тук сега!
— Още не мога да простя на оня стар глупак Т’рон — каза Лесса, а очите й се присвиха и устните й се нацупиха. — О, защо Ф’нор просто не остави Т’реб да вземе оня нож!
— Ф’нор се е държал почтено — изрече Ф’лар решително.
— Можеше тогава да избегне удара! И ти не си по̀ стока!
Допирът й бе нежен, но изгореното пареше.
— Хм. Това, което аз оставих на заден план бе отговорността ми към Перн, когато дойдоха Старовремците. Ние допуснахме да затънем в дребни разпри, като например чия е била вината в онзи тъп спор в Работилницата. Истинският проблем е как да спогодим новото със старото. Можем да направим така, че да извлечем полза от тези временни затруднения, Лесса.
Тя усети трепета в гласа му и в отговор му се усмихна одобрително.
— Когато ние прегазихме традициите, преди да дойдат Старовремците, открихме колко фалшиви и ненужни бяха някои от тях. Вземи например ограничения контакт между Холдове, Работилници и Уейрове. Е, вярно, ако искаме да се свържем с друг Уейр можем да идем там с Дракон само за броени секунди, но на холдърите и занаятчиите са им нужни дни, за да се придвижат от едно място на друго. Те изпитаха това удобство преди седем Оборота. Никога не трябваше да се съгласявам и да оставя Старовремците да ме придумат да не поставям Дракон в Холд или Работилница. Тези сигнални огньове няма да свършат работа, нито пък кръстосвачите. Ти си напълно права, Лесса. Ако Фандарел успее да измисли алтернативен начин за… Какво има? Защо се усмихваш така?
— Знаех си. Знаех си, че ще искаш да се видиш с Ковача и Менестрела, затова пратих да ги повикат, но те няма да дойдат, докато ти не си се нахранил и не си си отпочинал. — Тя провери дали мехлема беше обезчувствил кожата.
— Да, а ти да не би да си отпочинала и да си се нахранила?
Лесса гъвкаво се измъкна от скута му, а очите й бяха потъмнели:
— Аз имам достатъчно разум да си легна, когато съм уморена. Ти продължаваш да си говориш с Фандарел и Робинтън дълго, след като до смърт сте предъвкали проблемите си. И пиеш с тях, сякаш не си разбрал, че само Дракон може да надпие Ковача и Менестрела… — тя отново спря и се намръщи, а после замислено каза:
— Като се сетих сега, не е ли добре да поканим и Литол? Бих искала съвсем точно да науча какви са реакциите на Лордовете. Но първо яж!
Ф’лар усмихнато се подчини. Чудеше се как може да го овладее оптимизъм точно, когато бе очевидно, че старите проблеми на Перн отново се настаняваха на отколешното си място — в дома и в сърцето на Предводителя на Уейр Бендън.
Глава IV
Килара се завъртя пред огледалото, извръщайки глава, за да огледа стройната си фигура в пищната червена рокля.
— Знаех си. Казах му, че този подгъв не е равен — каза тя и застина на място, когато видя намръщеното си лице в огледалото. Погримасничи малко, отбеляза си една от гримасите, която не й хареса и внимателно се опита да се намръщи така, че да запази лицето си привлекателно.
— „Мръщенето е мощно оръжие, скъпа“ — все й повтаряше помайчината й. — „Но когато се мръщиш, гледай да е красиво! Помисли как би изглеждала, ако лицето ти замръзне така…“
Докато се усукваше, за да види профила си, погледът й попадна на неравния подгъв и забравила за упражненията си допреди малко, тя отново се намръщи.
— Ранели! — извика тя и когато старицата не се обади веднага, нетърпеливо повтори. — Ранели!
— Ида, кукличке! Старите кокали не могат да се движат така бързо. Точно изнасях дрехите ти на простора. Навън лъха такава сладост от това цъфнало дърво. Да, такова чудо е фелисно дърво да израсте толкова. — Ранели продължи монотонно да мърмори, сякаш веднъж започнала, не можеше да се спре. Килара бе сигурна в това, защото старата й бавачка повтаряше като еднообразно ехо, всичко което чуеше и видеше.
— Тези шивачи не са стока. Толкова са мърляви в детайлите… — продължаваше да си мърмори Ранели, когато Килара рязко прекъсна брътвежите й с проблема си. Бавачката коленичи и пак започна да опява, докато заопипва кривия ръб на роклята й.
— Тц, тц, виж тези шевове! Направени са на бърза ръка, а конците са се оплели…
— Шивачът ми обеща, че ще е готова след три дни. Когато отидох още не беше я довършил. Но ми трябваше и си я взех.
Ръцете на Ранели спряха и тя погледна към своята повереница: