Килара се сети за своята собствена майка, жена изхабена прекалено рано, изоставена от Лорд Телгар, заради по-млади и по-жизнени партньорки в леглото. Ах, ако не я бяха открили на онзи Поход, сега тя може би щеше да е омъжена за онзи дръвник, как му беше името… Нямаше да бъде Стопанка на Уейр и да има Придет, която да я обича. Тя я зачеса още по-ожесточено, докато Придет въздишайки от облекчение отвя три цвята от клонките на дърветата.
— Ти си моята майка — каза Придет, извръщайки големи пъстри очи към ездачката си, а гласа й бе пропит с любов, възхищение, обожание, благоговение и радост.
Въпреки ядните си мисли, Килара нежно се усмихна на Дракона. Не можеше да бъде сърдита, когато Придет я гледаше по този начин. Не и когато я обичаше, нея, Килара — такава, каквато е. С благодарност Стопанката на Уейр затърка чувствителното хълмче над дясното око на Придет, докато предпазните клепки не се затвориха една след друга от задоволство. Момичето се облегна на клинообразната глава, в хармония със себе си и със света, а любовта на Придет уталожи яда й като балсам. После в далечината дочу гласа на Т’бор, който даваше нареждания на учениците от Уейра и се отблъсна от Придет. Защо трябваше да бъде Т’бор? Той беше толкова безличен. Не можеше да я накара да се чувства така, както го правеше Мерон, освен, разбира се, когато Орт летеше с Придет и тогава… е, тогава беше поносимо. Но Мерон и без Дракон се справяше. Той беше достатъчно безскрупулен и амбициозен, така че заедно, те можеха навярно да контролират цял Перн…
— Добър ден, Килара.
Тя не обърна внимание на поздрава. Престорено жизнерадостният тон на Т’бор й подсказа, че той бе решен да не се кара с нея за каквото и да е точно сега. Тя се зачуди с какво той я бе привлякъл. Бе висок и не бе грозен, но малцина Драконови ездачи бяха баби. Тънките линийки от белезите от Нишки им придаваха по-скоро мъжествен, отколкото отблъскващ вид. Т’бор нямаше белези и начумереното изражение и нервното шаване на очите му допълнително разваляха впечатлението от хубавата му външност.
— Добър ден, Придет — добави той.
— Харесвам го — каза Придет на ездачката си. — Той наистина ти е предан. А ти не си добра с него.
— Добротата не води до никъде — озъби се в отговор Килара.
С ленива неохота тя се обърна към Предводителя:
— Какво има?
Т’бор се изчерви както винаги ставаше, когато долавяше тази нотка в гласа й. Тя бе предназначена да го обърка.
— Искам да знам колко уейра са свободни. Питат от Уейр Телгар.
— Питай Бреке. Аз откъде да знам?
Т’бор още повече се изчерви и стисна зъби.
— Обичайно е Стопанката да е наясно с домакинството си…
— Обичаят, Нишки го яли! Тя знае. Аз не! И не виждам защо Южният трябва постоянно да подслонява всеки идиот, който не може да се опази от Нишките.
— Знаеш прекрасно, Килара, защо Южният Уейр…
— Не сме имали нито едно произшествие от този род за седем Оборота Нишковалежи.
— Тук валежа не е така обилен и постоянен, както на Северния континент и сега разбирам…
— Е, аз пък не разбирам защо тогава техните ранени трябва да се издържат тук, на наш гръб…
— Килара! Не оспорвай всяка дума, която казвам!
Усмихвайки се, тя му обърна гръб, доволна, че бе успяла да уязви детинската му смелост.
— Попитай Бреке, на нея й е приятно да ме замества.
Тя погледна през рамо, за да види дали той бе разбрал намека. Беше сигурна, че Бреке споделя леглото му, когато Килара споделяше чужди. Тази глупачка Бреке, за която Килара добре знаеше, че си пада по Ф’нор! Те и Т’бор сигурно имаха интересни фантазии всеки представяйки си другия за истинския обект на своята страст.
— Бреке е дваж по̀ жена от теб и далеч по-подходяща за Стопанка на Уейра! — изрече Т’бор с напрегнат овладян глас.
— Ще ми платиш за това, отрепка такава, сополив хленчещ пикльо! — изкрещя му Килара, вбесена от неочаквания му реванш. После избухна в смях при мисълта за Бреке като Стопанка или Бреке като страстна и умела любовница, каквато бе самата тя. Бреке, с плоски като на момче гърди! Ха, дори Лесса изглежда по-женствена.
Мисълта за Лесса внезапно отрезви Килара. Тя отново се опита да се самоуспокои, че Лесса няма да бъде заплаха или пречка за нейния план. Сега тя се въртеше покорно около Ф’лар, жадуваща отново да забременее, нравеше се на съвестна Стопанка и бе прекалено самодоволна, за да види какво става под носа й. Лесса беше глупачка. Можеше да управлява цял Перн, ако само си бе мръднала пръста. Имаше възможността и я изпусна. Глупост бе да доведе тия Старовремци, когато можеше да има абсолютна власт над цялата планета като Ездач на единствената Златна кралица на Перн! Е, Килара нямаше никакво намерение да остава в Южния Уейр и кротко да се грижи за ранените и да ги хрантути! Всяко яйце се люпи различно, но една пукнатина, когато трябва, може да ускори нещата.