А Килара бе готова да пукне яйцето, както тя си знае. Благородният Ларад, Лорд на Телгар, може и да е забравил да покани на сватбата единствената си кръвна сестра, но със сигурност тя нямаше причина да стои настрана, когато нейната собствена природена сестра щеше да се жени за Лорда на Холд Лемос.
Бреке сменяше превръзката на ръката му, когато Ф’нор чу, че Т’бор я вика. Тя се стегна, от гласа му, и изражение на състрадание и тревога за миг помрачи лицето й.
— В Уейра на Ф’нор съм — каза тя, обръщайки глава към отворената врата и повишавайки глас.
— Не знам защо наричате един Холд, направен от дърво Уейр — каза Ф’нор, учуден от реакцията й. Тя бе такова сериозно дете, прекалено зряло за годините си. Може би това, че бе младша Стопанка от Уейра на Килара я бе накарало да порасне преждевременно. Най-накрая бе започнала да отговаря на закачките му. Или пък тя е тази, която се закача, зачуди се Ф’нор, по време на болезнената процедура по лекуването на дълбоката рана.
Тя леко му се усмихна:
— Един Уейр е там, където е Дракона, без значение от какво е построен.
В този миг влезе Т’бор, свеждайки глава въпреки че вратата бе достатъчно висока.
— Как е ръката ти, Ф’нор?
— Подобрява се под опитните грижи на Бреке. Носи се слух, — започна Ф’нор и лукаво се усмихна на Бреке — че мъжете изпратени в Южния оздравяват по-бързо.
— Ако заради това мнозина от тях после се завръщат тук, ще й определя други задължения — каза Т’бор толкова горчиво, че Ф’нор го изгледа. — Бреке, колко още ранени можем да настаним?
— Само четирима, но Върина в Западния може да поеме поне двадесет.
От изражението й Ф’нор се досети, че тя се бе надявала да няма толкова много ранени.
— Р’март пита дали да изпрати десет, само един е тежко ранен — каза Т’бор все още сърдит.
— Тогава, по-добре да го настаним тук.
Ф’нор се опита да каже, че Бреке се ангажира с твърде много дейности. За него бе очевидно, че въпреки малкото й привилегии, тя бе поела всичките отговорности, които се падаха на Килара, докато последната вършеше каквото й скимне. Включително и да се оплаква, че Бреке клинчи от работа. Уейрънт, кралицата на Бреке, бе все още твърде млада, за да се нуждае от кой знае колко грижи. Бреке бе взела младата Мирим, за да я гледа, макар самата тя да нямаше свои деца и никой от Южните ездачи май не споделяше леглото й. И все пак, Бреке също се бе нагърбила с грижите за най-сериозно ранените ездачи. Не че Ф’нор не й бе благодарен. Тя сякаш притежаваше изключителен усет, който й подсказваше кога мехлема има нужда от подновяване или кога треската е толкова силна, че те влудява. Ръцете й бяха цяло чудо, нежни и хладни, но тя можеше да бъде и безмилостна, когато трябваше да надзирава пациентите си.
— Благодаря за помощта ти, Бреке — каза Т’бор. — Наистина.
— Чудя се дали трябва да се направят други преразпределения — предположи колебливо Ф’нор.
— Какво искаш да кажеш?
Охо, помисли си Ф’нор, човекът се докача:
— Стотици Обороти Ездачите са се лекували в своите си Уейрове. Защо Южният трябва да се товари с ранени и безполезни хора, постоянно натрапвани му?
— Бендън изпраща съвсем малко — тихо каза Бреке.
— Нямам предвид само Бендън. Точно сега половината мъже тук са от Форт. Те също така биха могли да се припичат по бреговете и на Южния Бол…
— Т’рон не е никакъв водач… — презрително каза Т’бор.
— Така поне Мардра иска да мисли — намеси се Бреке с нехарактерна за нея грубост и Т’бор я погледна изненадано.
— Нищо не остава скрито от теб, нали, малка госпожице? — каза Ф’нор и се засмя. — Така казва и Лесса и аз съм съгласен.
Бреке се изчерви.
— Какво искаш да кажеш, Бреке? — попита Т’бор.
— Само това, че петима от най-тежко ранените мъже са летели в ятото на Мардра!
— В нейното ято? — Ф’нор ядосано погледна Т’бор, чудейки се дали и за него това бе ново.
— Не си ли чул? — попита Бреке, почти с упрек. — Още откакто Д’нек беше поразен от Нишки, тя лети…
— И Кралицата й дъвче огнен камък? Затова ли Лорант не лети в брачен полет?
— Не съм казала, че Лорант дъвче огнен камък — противопостави се Бреке. — Поне малко ум й е останал на Мардра. Една стерилна Кралица не е по-добра от една Зелена. А и тогава Мардра не би била Старша или въобще жена от Уейра. Не, тя използва огнехвъргачка.