— На високото ниво? — Ф’нор беше потресен. — И Т’рон има нахалството да дърдори, че Форт спазва традициите?
— Ето защо толкова много мъже от нейното ято са пострадали, защото Драконите летят близо до Кралицата си, за да я пазят. Огнехвъргачката хвърля надолу, но не и достатъчно надалеч, за да порази Нишките във въздуха при скоростта, с която летят Драконите.
— Това без съмнение е… оох! — трепна от болка Ф’нор при едно неразумно движение с ранената си ръка. — Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал. Ф’лар знае ли?
Т’бор сви рамене:
— И да знае, какво би могъл да стори?
Бреке побутна Ф’нор да седне върху табуретката, за да нагласи превръзката, която той бе развалил.
— Какво ще стане сега? — въпросът му не бе отправен конкретно към някого.
— Говориш като Старовремец — отбеляза Т’бор с дрезгав смях. — Оплакваш се от липсата на ред, хаоса в който живеем…
— Промяната не е хаос.
Т’бор кисело се засмя:
— Зависи от гледната ти точка.
— А каква е твоята гледна точка, Т’бор?
Предводителят на Уейр изгледа Кафявия ездач продължително и строго, а лицето му застина в толкова горчива гримаса, че той изглеждаше далеч по-стар, отколкото беше.
— Нали ти разказах какво стана на онзи фарс — срещата на Предводителите оная вечер. Т’рон настояваше, че вината е на Тери. — Т’бор удари с юмрука си дланта на другата си ръка, устните му се изопнаха с горчивина при този спомен. — „Уейрът преди всичко. Дори над здравия разум. Придържай се към своите! Който изостава пада в между!“ Е, аз ще следвам моя си план. Ще накарам моите хора да се държат както подобава. Всички! Дори Килара, ако ще да…
— Черупки! Какво пък е намислила Килара сега?
Т’бор погледна замислено Ф’нор. После сви рамене и рече:
— Килара възнамерява да замине за Холд Телгар след четири дни. А Южният Уейр не е поканен. Не се обиждам. Южният няма задължения спрямо Телгар Холд и сватбите са си работа на холдърите. Но тя си е наумила да създава проблеми там, сигурен съм. Познавам симптомите. Освен това се среща с Лорда на Набол.
— Мерон? — Ф’нор не смяташе, че той е опасен. — Мерон, Лорда на Набол, беше изигран и напълно дискредитиран на онази злополучна битка в Бендън преди осем Оборота. Никой Лорд вече не би се съюзил с Набол. Даже и Лорд Несел от Кром, който не е особено умен. Никога не ще разбера как въобще е могъл да бъде одобрен за Лорд на Кром от Конклава.
— Не Мерон е този, от когото трябва да се пазим, а Килара. Всичко, до което тя се докосне се… опорочава.
Ф’нор знаеше какво иска да каже Т’бор:
— Ако тя щеше, да речем, да ходи в Холд Форт на Лорд Гроге, нямаше да ме е грижа. Той смята, че тя би трябвало да бъде удушена. Но не забравяй, че тя е кръвна сестра на Ларад от Телгар. Освен това, Ларад може да се справя с нея. Лесса и Ф’лар също ще са там. Тя не би могла да измами Лесса. Така че, какво може да стори? Да промени графика на Нишките? Ф’нор чу как Бреке рязко си пое дъх и видя внезапното трепване на Т’бор.
— Тя не е променила графика. Никой не знае защо е станало това? — каза Т’бор мрачно.
— Защо е станало кое? — Ф’нор се изправи и отблъсна ръцете на Бреке.
— Ти чу ли, че Нишките валят извън графика?
— Не, не съм — и Ф’нор погледна от Т’бор към Бреке, която изведнъж се оказа много заета с медикаментите си.
— Нищо не можеше да сториш, Ф’нор! — кротко каза тя — и тъй като, ти бе още в треска, когато новината дойде…
Т’бор изсумтя, а очите му искряха, сякаш се наслаждаваше на тревогата на Ф’нор.
— Не че скъпоценните графици на Ф’лар някога са включвали и нас, тук в Южния континент. Кой го е грижа какво става в тази част на света? — и Т’бор излезе от Уейра. Когато Ф’нор понечи да го последва, Бреке сграбчи ръката му.
— Не, Ф’нор, не го притискай! Моля те!
Той погледна към разтревоженото лице на Бреке и видя дълбоката загриженост в изразителните й очи. Значи така? Бреке си пада по Т’бор. Жалко, че си хаби чувствата за човек, така всецяло отдаден на оная плодовита женска Килара!
— Сега, бъди така добра да ми кажеш каква е тая работа за промяна в графика на Нишките? Ръката ми беше ранена, но не и главата!
Без да реагира на упрека му, тя му разказа какво се бе случило в Уейр Бендън, когато Нишките заваляха часове преди графика над обширните гори на Лемос.
Ф’нор бе потресен, когато научи, че Р’март от Уейр Телгар е бил тежко ранен. Но не се изненада, че Т’къл от високите Хълмове дори не си е направил труда да информира поне своите съвременници за неочакваните валежи над подопечните му територии. Трябваше да се съгласи, че ако знаеше, щеше да се разтревожи. И сега беше разтревожен, но изглежда Ф’лар се справяше с обичайната си находчивост. Поне Старовремците бяха стреснати. Нужни бяха Нишките, за да стане това.