— Тя се върна — каза Кант съвсем тихо.
— Къде е?
— Над главата ти.
Съвсем бавно, Ф’нор протегна ръка с обърната надолу длан.
— Красавице малка, ела при нас тук, за да можем да ти се възхищаваме. Нищо лошо няма да ти сторим — от тона му лъхаше спокойствие и убедителност.
С крайчеца на окото си видя нещо златно да проблясва във въздуха. После мъничкото гущерче слезе на нивото на очите му, но така че да не може да бъде хванато. Ф’нор не обърна внимание на смеха на Кант задето мъничето се бе поддало на ласкателствата.
— Тя е гладна — каза големият Дракон.
Ф’нор протегна съвсем бавно ръка към торбичката си и извади един къс месо. Откъсна парченце и се наведе бавно, за да го остави на скалата до себе си. После се оттегли.
— Ето ти храна, мъниче.
Гущерчето се повъртя още малко, после изведнъж се стрелна, сграбчи месото с тъничките си нокти и изчезна. Ф’нор зачака клекнал. След секунда, Дракончето се върна. В главата му се въртяха мисли за храна, глада бе завладял всичките му чувства, а сред тях прозираше безмълвна молба. Докато се опитваше да потисне въодушевлението си, Ф’нор отчупи още едно парченце. Дали гладът имаше притегателната сила да… Той търпеливо започна да я храни, като всеки път поставяше хапките все по-близо до себе си и накрая тя трябваше да вземе последното парченце от пръстите му. Докато тя накланяше глава към него, не напълно заситена, въпреки че бе погълнала количество, което би задоволило един човек, той се престраши и я загали с крайчеца на пръста си по очното хълмче. Вътрешните клепки на мъничките пъстри очи се затваряха една след друга, докато тя се отдаваше на ласките му.
— Тя е новоизлюпено и ти току-що я Впечати — съвсем тихичко му рече Кант.
— Новоизлюпено?
— В края на краищата тя ми е сестричка, а след като сме от една кръв, значи и тя се люпи от яйце — бе разумният отговор на Кант.
— Но тогава има и други?
— Разбира се, че има. Те са долу на брега.
Ф’нор полека, за да не притесни гущерчето, погледна през рамо. Толкова се бе заплеснал по мъничето до себе си, че не беше чул едва доловимите от прибоя тънички писукания, които идваха от омешалите се в безпорядък на пясъка крилца и телца. Трябва да бяха поне стотина, скупчили се точно над линията на прилива, на около двадесет Драконови дължини от него.
— Не мърдай! — предупреди го Кант. — Иначе ще я загубиш.
— Но ако те се люпят… могат да бъдат Впечатени… Кант, събуди Уейра! Говори с Придет! Говори с Уайрънт! Кажи им да дойдат! И да донесат храна! Кажи им да побързат! Да побързат или ще е твърде късно!
Той напрегнато се взря във виолетовото петно на хоризонта, където трябваше да се намира Уейра, сякаш с мислите си би могъл, преодолявайки разстоянието да се свърже с хората там. Но олелията на брега бе привлякла вниманието и на други. Диви уерови птици — лешоядите на Перн, прииждаха към брега, а ятото им образуваше една зловеща У-образна линия в южното небе. Авангардът им вече набираше височина, за да връхлети върху беззащитните новоизлюпени. С всяка фибра на тялото си, Ф’нор копнееше да им се притече на помощ, но Кант още веднъж повтори предупреждението си. Ако мръднеше, Ф’нор излагаше на опасност крехката връзка, която бе създал с малката кралица. Или, най-малкото, ще й придаде своята тревога, осъзна той. Затвори очи. Нямаше сили да гледа. Първият писък на болка прониза тялото му, както и това на малкото гущерче. Тя се мушна в гънките на дрехата му и трепереща се притисна към ребрата му. Ф’нор не се сдържа и отвори очи. Но птиците още не бяха връхлетели, въпреки че се спускаха все по-надолу и по-надолу със скоростта на хищници. Новоизлюпените яростно се нападаха едно друго. Той потръпна и малката кралица запърха с крилца, като ужасено записука.
— С мен си в безопасност! С мен си в пълна безопасност! Нищо лошо няма да ти се случи! — повтаряше й Ф’нор, а Кант издаваше тихи звуци, които се сливаха с думите на Ездача.
Пронизителните крясъци на връхлитащите птици внезапно преминаха в остър ужасен вой. Ф’нор извърна поглед от касапницата на брега и вдигна глава към небето, за да види как един Зелен дракон бълваше огън, за да прогони хищните птици. Зелената кръжеше само на няколко дължини от брега, с наведена надолу глава. Тя беше без Ездач. В този миг, Ф’нор видя три фигури, които газеха из пясъчните дюни и се придвижваха право към купчината канибали на пясъка. Макар брегът да бе силно наклонен на това място, те успяха да стигнат до новоизлюпените, без да настъпят някое от тях.