— Бреке каза, че е събрала толкова хора, колкото могла да намери — каза му Кант.
— Бреке? Защо си извикал нея? Тя и без това си има достатъчно работа!
— Тя е най-подходящата! — отвърна Кант, като не обърна внимание на укора на Ф’нор.
— Закъснели ли са вече? — Ездачът неспокойно се загледа в небето, а после и към дюните, като му се щеше да бяха дошли повече хора.
Бреке се наведе към нападащите се едно друго новоизлюпени с протегнати ръце. Другите двама последваха примера й. Но кого бе довела със себе си? Защо не е взела повече Ездачи? Те веднага щяха да съобразят как да подходят към животинчетата. Още два Дракона се появиха в небето и се спуснаха към брега с поразителна скорост, а Ездачите им се втурнаха на помощ на Бреке и останалите. Зелената в небето продължаваше да бълва огън към нахалните птици, а после призова другите Дракони да й помогнат.
— Бреке Впечати едно. И момичето с нея. Също и момчето, но животното му е ранено. Бреке казва, че повечето са умрели.
Ах, питаше се Ф’нор, ако едва сега бе прозрял истината в легендите за огнените гущери, дали щеше да го заболи толкова много? Ала, те разбира се, от векове насам са се люпили по безлюдните брегове, били са нападани от уеровите птици или едно друго са се самоизяждали, при това невидени от никого и неоплакани.
— По-силните са оцелявали — каза окуражително Кант.
Спасиха седем, две тежко ранени. Младото момиче Мирим — храненицата на Бреке, бе Впечатила три — две зелени и един кафяв, чието коремче доста бе пострадало. Бреке имаше един бронзов, без рани по себе си; Зеленият ездач също имаше бронзов, а другите двама Ездачи бяха Впечатили сини, едното от които с навехнато крилце и Бреке сериозно се опасяваше, че няма да може да лети.
— Седем от над петдесет — каза тъжно тя, след като напръскаха мястото на люпенето с агенотрий. Предпазна мярка, направена в изблик на безсилие, за да държи настрана лешоядите и да гони останалите огнени гущери от опасните за тях брегове. — Чудя се колко ли щяха да оцелеят, ако ти не ни беше повикал.
— Моята вече се беше откъснала от останалите, когато ни намери — отбеляза Ф’нор. — Вероятно се е излюпила първа или е била застанала върху другите.
Бреке бе проявила съобразителността да донесе цял бут от козел, въпреки че в Уейра днес вечерята щеше да бъде постна. Те нахраниха новоизлюпените, които потънаха в толкова дълбок унес, че спокойно можеха да бъдат пренесени без да се съпротивляват в Уейра или Амбулаторията на Бреке.
— Ти ще се прибираш по въздух, не чрез между! — каза Бреке на Ф’нор, така както говори майката на непослушното си дете.
— Слушам, госпожо! — отвърна Ф’нор с насмешливо смирение и после се усмихна, защото Бреке го взе прекалено на сериозно.
Малката кралица толкова удобно се бе сгушила в ръкава му, сякаш там бе нейния уейр.
— Уейрът е там, където е Дракона, без значение как е построен — измърмори си той, докато Кант летеше на изток.
Когато Ф’нор се прибра в Южния, стана ясно, че новината бе обиколила целия Уейр. Всички бяха толкова развълнувани, че той се разтревожи гущерчетата да не се уплашат и да не отидат в между.
— Дракон, чийто корем е пълен, не обича да лети — каза му Кант. — Също и огнените гущери — и се пльосна в затоплената си от слънцето прашна локва, загубил интерес към тях.
— Допускаш ли, че може да ревнува? — попита Ф’нор Бреке, когато я намери в Амбулаторията да слага шина на навехнатото крило на малкия син гущер.
— На Уайрънт също й бе интересно, но само докато гущерите заспаха — каза му Бреке и когато за кратко вдигна глава към него, в зелените й очи проблесна пламъче. — А ти знаеш колко е докачлива Уайрънт точно сега. Снизхождение, Ф’нор. Какво друго могат да изпитват Драконите към малките? Те са играчки, куклички, ако питаш големите. В най-добрият случай, деца, които да закрилят и възпитават точно като всички останали.
Ф’нор бързо погледна към Мирим, храненичето на Бреке. Двата зелени гущера спяха на раменете й. В скута си люлееше кафявия, бинтован от главата до опашката. Мирим седеше с вдървената неподвижност на човек, който не смее да помръдне и мускулче. Но се усмихваше невярващо.
— Мирим е твърде млада за това — каза той и поклати глава.
— Напротив, тя е на възрастта на децата от Уейра при първото им Впечатване. И в някои неща е по-зряла от половин дузина зрели жени, които познавам и които са народили куп деца.